Отдавна с възмущение наблюдавам несекващото очерняне на г-жа Елена Гунчева в коментарите под нейните статии в сайтовете и в социалните мрежи. Изнесените от нея факти срещу лидера на „Възраждане“ ( а не срещу заявените от партията цели и срещу националната идея ), предизвикват взрив от хули, с които я засипва нискоинтелигентният пласт, членуващ и симпатизиращ на тази партия. Нейните „остриета“ и троловете й, сквернящи всяка личност, която оповестява нелицеприятни истини за К.Костадинов, никак не се различават от лумпенските ругатни на гербаджиите в реципрочни случаи. За кой ли път ще употребя израза „не съм адвокат на“ – „не съм адвокат“ на Е.Гунчева, тя самата е забележителен адвокат и юрист и не би жертвала авторитета си, за да разпространява клевети срещу когото и да било. „Не бях адвокат“ и на Костадинов, когато в статиите си съм го защитавала от недостойни нападки. Но адв. Гунчева, обвинявайки лидера на „Възраждане“ или неговия „щаб“, се базира на факти и документи, които не могат да бъдат опровергани.
Особено впечатление ми направи текстът й „Лъжата като начин на живот и успех“, публикуван вчера, 23 октомври в „Свободно слово“. В него тя обвинява Костадин Костадинов в манипулация, която би могла да се нарече „плагиатство“. А плагиатството е криминален акт, кражба – далеч по-долна и мерзка от джебчийството. Тъй като много пъти моите исторически изследвания са били и придължават да са жертва на плагиаторски посегателства, аз съм особено чувствителна към тоя вид престъпление. Фактът, че Костадинов не се е посвенил да заблуди българската аудитория, като си приписва „авторство“ на учебник, на който всъщност е редактор, ми обяснява и защо – след като лично го предупредих, че лицето Владислав Влайков, уредник в Панагюрския исторически музей, е копирало моя статия и е имало безсрамието да я публикува от свое име ( плагиаторът дори си призна греха в писмо, в което ме моли за извинение ), Костадинов го включи в изборните си листи миналата 2021 г. година. Гарван гарвану око не вади.
Във вчерашната статия адв.Гунчева разобличава инсинуациите на Костадинов, че е АВТОР на учебник по
Родинознание за ученици от 1 до 4 клас. В правдивостта на думите й няма никаво съмнение. Ето копие от публикуваното в официалния блог на Костадинов:
„Книги – Официален блог на Костадин Костадинов
https://kostadin.eu
Тук са книгите, които съм написал и издал (…)
Учебник по Родинознание
(…) Опитах се да направя каквото беше по силите ми, за да спра този процес – срещах се с министри и депутати, писах писма до медии, правих протести. Резултатът, като изключим вдигнатия шум, беше нулев. Затова реших да напиша учебник по Родинознание (…)“
Останалите заглавия в списъка, оповестен от К.Костадинов, са издадени от него книги.
Но по отношение на прословутия учебник, той ясно пише – „реших да НАПИША“, а не реших да издам, да редактирам и т.н. Така може да се изрази само АВТОРЪТ на едно произведение. За факта, че с тези изрази Костадинов манипулативно въвежда в заблуда обществото, свидетелстват коментатите на гражданите, които му благодарят. Някои директно му благодарят, че е НАПИСАЛ учебника.
За голяма част от феновете на „Възраждане“ това е пренебрежимо дребна вина. И дори изобщо не може да се определи като вина. А още по-малко като противозаконно деяние. Това се дължи на липсата на грамотност в българското общество и пълното му неведение по отношение на писмения труд, авторското право и пр. То не може да отсее тези понятия и е биволски равнодушно към потъпкването им. Да, чудесно е, че К.Костадинов е издал учебник по родолюбие за българските деца. Но актът, с който той манипулативно се обявява за автор на този учебник, анихилира заслугата му.
Патриотът и лидер на национално отговорна политическа организация трябва да бъде кристално чиста личност. Нищо от мръсотията на заклеймените партии не бива да лепне по него. Иначе той ще се окаже зависим от лъжите и суетата си и някой враг на България непременно ще го набута в капана си. Ако заблуждава за „авторството“ си, как бихме му повярвали и как бихме го подкрепили в по-големите му начинания?
Ето защо престъпление е не да съобщаваш истината за някого, а да затваряш очи за тези съобщения.
Милена Върбанова
