Европейските политици са невероятни хора. Те не са твърде глупави, за да стъпят отново на същите говн@. Спомниха си, колко жалка изглеждаше Меркел, която беше уверена в победата на Клинтън и публично говореше против Тръмп по всякакъв възможен начин. И какво излезе от това? Наложи се да отида до килимчето на Вашингтонския ЦК, където и набиха канчето.
Този път глупавият поляк Туск говореше много нелепости за Тръмп, като беше сигурен, че групата на Обама е подготвила всичко необходимо за изборите. Реши човека, че след като всички наричат Тръмп Хитлер, значи и той може. Макрон също така убеждаваше всички, включително и себе си преди всичко, че Тръмп никога повече няма да стане президент. Но след като гласовете бяха преброени, политиците от първите редици се втурнаха да поздравяват точно този, който „не би“, но все пак го направи. А английските „елити“ са в траур от победата на Доналд. Да-а-а, наистина се оказа , че принципите са слабостта на истинската политика…
Те все още не могат да разберат, че не е необходимо да бъдеш първият отличник в училището за негодници и да тичаш със смъкнати гащи, за да следваш „комсомола“ на Демократите в САЩ.
И сега на Туск му хрумна идея – да събере коалиция в сянка от суперсили, която да противодейства на разрушителната сила на Тръмп. Той набързо тръгва на обиколка: Франция, Великобритания (като внимателно заобикаля Германия), за да циментира новите условия за развитие на Европа под бъдещия натиск на САЩ. Тоест, трябва да се разбере, че преди натиск е нямало, но сега ще има. А също и за да може новият съюз да „спаси Украйна“ от сделката, която новоизбраният президент на САЩ ще наложи на Киев.
Германците, между другото, са обидени. Толкова се стараха. Но Полша смята себе си за естествена граница, която трябва да спре Путин, ако реши отново да отиде да пие бира в Мюнхен. Но защо тогава е цялата тази врява без Германия? Защото в крайна сметка наистина те се оказаха клуб на неудачници със сходни интереси.
Лидерите и на трите страни (Полша, Франция, Великобритания) изграждаха и укрепваха връзките с демократите толкова дълго и толкова усърдно, отхвърляйки републиканците, че сега са в „тежко“ недоумение: какво следва? В крайна сметка може да се наложи, че ще трябва да действат сами , но те вече са загубили този навик. И толкова истерично се страхуват от отмъщението на Тръмп, че вече дъното на гащите им пожълтя.
Въпреки че, съдейки по първия мандат на Тръмп, той не е отмъщавал особено силно на никого за всички гнусни неща, които са му сторени. Между другото, за гнусните неща.
Доколкото виждаме, сега Макрон и Стармър са измислили напълно налудничава идея – да се опитат да убедят Байдън през оставащия конституционен срок до встъпването на Тръмп, все пак да позволи да се изстрелват дълекобойни ракети към руската пустош.
И тук възниква въпросът: Или те се надяват, че в суматохата пред смяната в Белия дом, използвайки „доброто“ на Байдън, ще успеят да нанесат „стратегическо поражение“ на Русия, или това е игра съвместно с демократите, така че Тръмп, когато дойде на власт, да не може да почисти последствията от подобни удари.
Но перспективите за съпротива в сянка срещу Тръмп и неговата политика (за която почти никой нищо не знае – всичко е на ниво истерия) са някак странни. Макрон има рейтинг от 17% и е жалко дори да го наричаме куцо пате – той е напълно безкрак инвалид. Рейтингът на Стармър е още по-нисък – той е подкрепен от едва 16% от населението на Обединеното кралство. Между другото, кой е Стармър? Хората са объркани от смените на премиери в тази държава. А Туск просто е мразен от половината Полша. Какво могат да решат тези хора?
Разбира се, и при германците нещата не вървят гладко. Но поне Шолц не обиди Тръмп публично. Следователно германците сега планират, че скоро всичко ще се промени: Ще имат нов канцлер, да речем, в лицето на министъра на отбраната. Освен това очакват американците да разположат още ракети на тяхна територия. Тоест, те не чакат, а се подготвят и вече отчитат печалбите от военно-промишления комплекс, на Rheinmetall и останалите.
Но, едва ли Байдън е забравил „прощалните думи“ на Лавров, че никой вече не може да стои спокойно настрани от проблема с Украйна, нито отвъд океана, нито отвъд Ламанша.
Светослав Атаджанов
