За три десетилетия успяхме цялата ни държава да я дадем на чужденците. Малките български производители са изцяло зависими от субсидии и плащания, големите хранителни магазини са собственост на чужденци, купуваче аржентински круши и турски домати, най-голямата мечта на политиците е да привлекат чужди инвеститори, а не да подпомогнат българския бизнес.
Армия нямаме. Имаме четири американски бази, които ползват земята ни безплатно. Доколко ни пазят, не се знае, по-скоро пазят собствените си интереси. Полицията ни е пълна с хора, по-склонни да си общуват с мафията, отколкото с гражданите, а числеността й е по-малка от тази на частните охранители в България.
За всичко сме зависими отвън. От чуждите. Затова и е трудно да се измъкнем от тази мъртва хватка, която като анаконда ни е обвиила и ни задушава. Нямаме дори собствени медии, а само такива – чужди, проводници на чужди интереси.
Държава на ишлиме. Икономика, изцяло зависима от чужденците. Чужди банки, чужди медии, чужди войски. В България……
Измъкването няма да е лесно. Стъпка по стъпка трябва отново да изградим нашата независимост. Като започнем с осъзнаването, че чуждото не е по-хубаво от нашето, че ние също можем да произвеждаме и то по-добре от чуждите, че само българската армия може да гарантира сигурността ни, че трябва да чуваме истината от български медии.
Това е процес, който трябва да започнем веднага, за да може след едно-две поколения да се видят резултатите. Твърде дълго мълчахме. Твърде дълго смятахме, че чуждите ни мислят доброто. Твърде дълго бяхме безпомощни.
Време е за България!
Елена Гунчева
