Константин Кацаров -Автор
Умишлено няма да и спомена името. Нито ще кача нейна снимка. За да не се превърна в стадна биологична единица. За да не замириша на обор. На кошара…
Нося в утробата си усещането, че нацията ни постепенно се трансформира в утайката на световното общество. Може би греша…
Не е изключено да са неверни. Примерите. Твърденията, които безразборно ще употребя…
Значи…
Едно момиче се прибра в България. Посрещна я политик…
Ако съм политик, искам някога да бъда политик или преди съм бил политик, щеше да ми е неудобно да посрещна дори и собствената си смърт. Метафора…
На мен обаче ми е останала съвест. Съвсем малко парче е, но я има. Политикът е с изкоренена такава. До дъно. За да не му пречи по пътя към дъното…
Значи…
Момичето си дойде в родното село и я пресрещнаха журналисти. На мен ми се видя, че тя не дава интервюта с охота. Значи наистина е умна…
Каза им, че иска да си прегърне семейството, а не да говори с тях.
Довчера почти никой не се интересуваше от нея. Камо ли от маневрите на коня по квадратите…
Сега куцо, кьораво и сакато се надпреварват да я отразят и споменат. Та тя не играе шах от вчера…
Не и се говори, защото подобно временно, угодническо лицемерие би се харесало, единствено на слабоумен…
Разни психично болни потребители, качиха нейна снимка с новината, че тя е спечелила последната партия. Желаеха да са първи. Оказаха се кофти пророци. Часове преди играта изобщо да приключи. Преди всъщност да я загуби. И под постовете бе настанало повсеместно блеене във формата на поздравления и патриотична гордост…
Защо? Заради палците. Заради харесванията. Заради лудостта, свързана с дефицита на внимание и значимост.
Това е причината да употребя израза „психично болни потребители“. Не за да обидя, а за да диагностицирам. Това е най-новата форма на луд бяс. „Дефицитът на внимание и значимост“. Как се лекува? С палци и харесвания…
Имам чувството, че подобни живо-мъртви безлични лица, с нетърпение очакват някой техен близък да почине, за да споделят кончината и съберат пръсти и съболезнования…
Вчера Борисов се закле във внуците си, че е света вода ненапита. Бойко Борисов. Аз му вярвам. Знам, че е набожен и му вярвам…
Само не знам кой е по-набожен – Божков, Васил Божков или Борисов…
Онзи ден Левски вкара гол на един отбор от друга държава. Видях хора да плачат. От радост. Българският отбор не победи. Само вкара гол за равен. Но плака. От радост. Все едно беше победил. Не Васил Левски, а Левски София…
Прибрах се в Пловдив и отидох до един въжен мост. Малък мост висящ над малка река. Няколко крачки е дълъг. Скоро го ремонтираха. След десетилетия кандърми. Почти се беше разпаднал. Сетне стана пожар на Гребната и четири дъски на надречното съоръжение се опърлиха. Сега мостът е затворен. Минаването по него е забранено. Заради четири опърлени дъски. Опърлени преди месец. Колко още месеца ще отнеме, за да бъде пуснат този грандиозен обект в експлоатация…
Нямат далавера да го поправят. Да сменят четири опърлени дъски. Улиците на половината град са затворени заради ремонти. Там обаче има сметка. Оттам има какво да се щипне. Управниците бързат да завлекат каквото могат, защото не се знае дали утре ще притежават същите отговорни постове…
Като споменах „управници“ се сетих, за няколко горделиви такива. Смисъл, че са повод за гордост на градския ни фолклор. Първият е Тотев. Иван Тотев. Като Бонд. Джеймс Бонд. После Каназирева. Дани Каназирева. Сега идва ред на Манол. Този вече ще се превърне в легенда. Мит на общественото ни безсилие. Чух, че бил готов да стане кмет…
Та такива ми ти работи…
Значи…
На нас никой не ни е давал шах. Ние сме се родили готови матирани.
К. И. К.
разказвач на истории
