Най-подходящият слоган за българския туристически бизнес, особено по морето, е „Туристите ми пречат“. Всеки, който е направил грешката къде от удобство, къде от носталгия, да посети черноморието ни знае, че на всяка крачка го дебне „не може, забранено, задължително“, все нещо сме виновни, в нарушение, не както трябва. Соц културата на размахания пръст и вменяването на вина е жива и с потенциал за дълголетие, и има своето ново поколение в лицето на батките, които „така са инструктирани“ и „отговарят за нещата“. Днешният епизод се развива на плаж Аркутино, един от най-красивите ни плажове, все още защитени от бетон, но не и от бабаитлък. Рано в 8 часа бях тук с идеята за спокойно, диво (доколкото е възможно) плажуване близо до морето. Избрах свободната зона, в която по дефиниция би трябвало да мога да застана където желая на свободната българска земя. Оставям настрана колко е тя и как почти нищо не е останало от дивия простор. Та слагам си столчето и след секунди се приближава здрав младеж, с тениска спасител и ми казва, че тука не може, трябва по назад. Оглеждам се за табели, правила, знаци, схеми – нищо. И му казвам, че това е свободна зона, дошла съм рано с цел да съм до морето и не искам да се местя по-назад. Той ми обясни, че с моя чадър преча на видимостта на спасителите и ако някой се удави аз ще съм виновна, така че съм длъжна да се изместя, където ми кажат, за да могат да си вършат работата. Отказах.
В резюме се случи следното: бяха привикани още 2 здрави момчета с думите „да се оправим тука с тая“, тримата ме наобиколиха и не ме оставяха на мира. Викаха ми, ритаха пясък, гледаха заплашително, казаха, че ще ми викнат полиция и ако се давя няма да ме спасяват. Обадих се на 112 и като казах къде съм и че ме тормозят, жената каза „трима от спасителите ли“ още преди да разкажа ситуацията. Дойдоха двама полицаи, а с тях и шефа на спасителите, който е инструктирал хората си да правят това с туристите. Последва разправия, в която ми се обясни, че спасителите отговарят за терена и казват кой къде да застава, че ние сме длъжни да се подчиняваме, че всички трябва да се равняват по чадъра на спасителите, за да могат те да имат видимост по целия плаж, а не да им пречим. Попитах няколко неща: къде е документа и схемата за това правило, защо не си сложат техните чадъри така, че да могат да виждат както им е нужно, защо нямат повече точки, а искат с един пост да хванат цялата свободна зона и тн.
Естествено нямаше адекватен отговор на тези въпроси, освен – ние така сме преценили и вие сте длъжни да изпълнявате. На практика с това изискване половината ивица остава неизползваема, защото спасителския чадър е по средата и ако всички хора са зад тях, огромна площ остава празна. Не бих се учудила да е схема за принуда да се ползва платената зона. Шефът на спасителите също така ми обясни, че много обича такива отворени туристи, ама като някой се удави, всички били уплашени и се изнасят, и това му е най-любимо и нека, то и това ще дойде. На моите коментари, че с това поведение отблъскват хората да идват на този плаж, заяви, че много ще се радва никога повече да не дойда и не им трябват такива като мен. Полицаите се чудеха как да угодят и на двете страни, казаха ми да спазвам изискванията, а на тях да се държат по-учтиво и да си направят схема, подписахме се и приключихме.
Този плаж и животът ни е поверен на индивид, който няма уважение към хората (какви клиенти сте вие бе), който искрено вярва, че вместо той да организира работата си така, че да не пречи на хората, почиващите следва да си съобразяват почивката да му угаждат на организацията (която е такава, каквото той е измислил, но не и най-доброто) и който чака с нетърпение да стане инцидент, че да видим ние тогава. Пропускам всички обиди, квалификации, подмятания, как съм виновна, как ако всички почнат като мен и тн, които са си обичайна част от обстановката. Час и половина след като дойдох в страхотно настроение, вече съм оставена на мира със спомените за това прекрасно място от далечното време, когато плажът беше наистина свободен и с твърдото решение повече да не се върна тук.
Министерство на туризма, с безсмислени кампании за лято в България не става.
Розовият чадър е моят, който пречи и е недопустимо напред.
Anelia Spassova
