Перифразирам една мисъл на Азимов, която гласи, че насилието е последното убежище на некомпетентния. Аз като християнка не харесвам някои прекалено либерални изяви и групи. Но като човек и юрист винаги ще защитавам тяхното право на свободно самоопределение, правото им да живеят спокойно, без омраза срещу тях и без насилие най-вече.
Насилието – вербално и физическо, е недопустимо. Това е абсолютно, не може и не трябва да има изключения. Българите много обичаме да се мразим. Тук не става дума за мнение, каквото всеки има право да има. Говорим за омраза, която е активна и динамична.
В училище децата се подиграват на различните. Дали различни, защото имат увреждания, или са не толкова красиви, или заекват, децата са много брутални, ако не е възпитанието да се намеси. Няма да задълбавам в тезите на Фройд, но човекът си е биологична единица и естественото поведение нерядко е агресивно и подчинено на хормони и емоции. И тук е ролята на обществото да обучи човеците да спазват правилата на общността, да са възпитани, така, че да не се застрашава колективната цялост.
Насилието върху жени, деца, ЛГБТ, други етноси, Е НАПЪЛНО НЕДОПУСТИМО. Първо, не могат всички да се слагат под един знаменател. Никога! Всеки е различен, уникален по своята същност. Всички сме различни и това, че нещо не харесваме, не означава, че имаме правото на насилие срещу него. Да, може да има дискусии, да има изразяване на мнение относно някои изяви и проблеми, но никога и в никакъв случай не може да се слагат всички под общ знаменател и да се мразят като общности. Аз например не харесвам някои от определен етнос. Но това си е за мен. Готова съм да ги защитавам и отричам насилието срещу тях, точно защото правото трябва да стои над личните емоции. И така и трябва да бъде.
Хората не сме мравки, не сме еднакви, не сме клонинги. И всеки един от нас трябва да е напълно сигурен, че държавата и закона ще го защитят от насилие, омраза и дискриминация. Законът трябва да е прецизиран така, че да е полезен и практически насочен. Защото сега има престъпления срещу имуществото, които са по-тежко наказуеми от престъпленията срещу личността, което е абсурдно. Животът е основна ценност. Правото на всеки да решава за живота си също, стига да не пречи на другите да живеят както те искат.
Та така за правата, за дискриминацията и закона. Крайностите в мненията на различните привърженици и противници на различните общности, водят до невъзможност за тяхното решаване. Всички ние като общество, като политици, като юристи и най-вече – като човеци трябва да намерим решение за това всеки да се чувства сигурен, като живее в нашата държава. Всички!
Законът трябва да бъде за всички ни. И законът да се направи така, че всички да бъдат равни и защитени от него. Включително равни и когато го нарушат.
Елена Гунчева
