Началото на измамата колко са готини престъпниците е героят благородник Арсан Люпен. Булевардна литература, ама френска, европейска. Податка към фригидните дами да си представят готин бандит как ги оножда, наместо богатите им мъже косопишляци.
Престъпниците са грозни, груби, жестоки и няма никакви основания да са мечтани евачи. Еле па към лигави фльорци.
В годините на Перестойката ни издадоха разни книги, или ги четяхме на руски – тогава им вярвах. Та там Солженицин разказваше как в лагерите са били на едно място криминални и политически затворници. Да, това е така. Но пишеше, че са били заедно в лагерите мъже и жени, което е пълна измишльотина. И в немските концлагери са били разделени.
Та криминалният руски Арсен Люпен, нали са много благородни, имал дажба хляб, а жената нямала, и той й казвал, сега ще те ева и, докато те ева, ще ядеш парчето хляб, което имам. Обаче преди това го е замразил – нали там е Сибир и всичко е фризер. Той еве, а тя не може да отхапе нищо от замразения хляб. Това е жестоко, но това е лъжата на Солженицин.
Да, де, но бях млада и вярвах…
Иначе е прав Солженицин, че криминалните престъпници не са благородници.
Припомних си тази отвратителна история около възторга колко прекрасен е бил героят на вече покойният артист Иван Иванов от филма „Всичко е любов“.
Съчениение, плоско съчинение на интелектуалци, които не познаваха живота и си го представяха от кафенетата на творческите съюзи. В живота си не са виждали момче от ТВУ, което просто щеше да им кецне самодоволните глави, защото ги ненавижда…
Зоя Деянова
