В момента Джон Гавин Малкович е треторазряден, лишен от ангажименти в киното, холивудски старик. Отдавна е казано, че артист, който залязва на Запад, търси изява на Изток.
В биографията на Малкович пише, че родителите му имат хърватски корени. Името Малкович обаче, както и пълното отсъствие на славянски черти у актьора, ме карат да мисля, че и той, подобно останалите 99 процента от заетите в холивудската киноиндустрия, има еврейски произход. Но да си евреин и холивудски кадър – не означава непременно да си талантлив. Особено в настоящата епоха, в която Холивуд бълва откровена помия.
Четох, че Джон Малкович „изгрял“ като световен актьор във филма на режисьора Стивън Фриърс „Опасни връзки“. В ролята на виконт дьо Валмон. Обожавам епистоларния роман на Шодерло дьо Лакло. Чела съм го десетки пъти. Помня наизуст фрагменти от него. Целият блясък, аристократизъм, финес и коварство на френския 18 век, е събран в тази творба. Езикът на героите е езикът на Просвещението – пръскащ искри шлифован диамант – такъв език не е за устата на Холивуд. Когато в началото на 90-те години ( доколкото си спомням ) на 2О в. холивудската филмова версия бе представена в софийските кина, отидох да я видя. Дебелашки, недодялан, жалък, кичозен фалшификат на романа. Малкович, който дори преди трийсет години, си бе един грозноват плешивец със събрани до чипия нос кривогледи очички, не изгради дори карикатурен образ на виконт дьо Валмон – харизматичния любимец на жените, рафинирания злодей, смесица между рицар и престъпник. Просто бе една кръгла нула, както и целият филм. Не е възможно холивудски случайници да се превъплътят в изискани френски аристократи. Не е по силите им да пресъздадат оная атмосфера на изящество и образованост, която като златен прашец се носи над романа. Тоя златен, божествен, неуловим повей на зефира никога няма да се завърне – нито наяве в Европа, нито в холивудския кич. Тази епоха завинаги е унищожена от сатанинския ураган на т.нар. Френска революция.
Но ако ролята във въпросния филм представлява апогей в кариерата на Джон Малкович, какво да очакваме от него сега, трийсет години по-късно? Разбира се, с възрастта, идва и натрупване на опит, рутина. Ролята е театрална, има го предимството на директното общуване с публиката. Но общо взето …
Не, не искам да преча на определена обществена категория от разбогатели лумпеняци да се изрепчи пред сиромашкия народ, плащайки огромни, недопустими пари за вход – за да гледа дяда си Джон.
Не се колебайте, хвърляйте по 400 лева за билет, сноби! Вие, които не сте прочели дори една книга – или сте прелистили надве-натри „Винету“. Вас иначе и с капистра не могат да ви замъкнат на театрално представление. Холивудските пенсионери разчитат на вашата простотия! Лично аз не бих дала и 4 жълти стотинки да съзерцавам Джон Малкович на сцената. Напротив, той е, който трябва да плаща на зрителите за възможността да играе в Народния театър „Иван Вазов“ – в България!
Милена Върбанова
