Ако българите бяхме на Титаник, нямаше да остане никой, който да разкаже какво се е случило. Щяха да обвинявят капитана, боцмана, корабният лекар, другите пасажери и световният заговор за сблъсъка с айсберга. Други щяха да казват, че паниката е излишна, всичко е много демократично и е съвсем либерално корабът да потъне. Трети ще обясняват, че тази вода, която нахлува в кораба, не е опасна и всички си въобразяват, че участват в катастрофа.
В момента в България под звуците на весели мелодии от прайда, Родината ни е поставена на колене на ешафода, а ние се правим на приятно разсеяни. Или ни е страх до безумие. Прави ми впечатление колко много се плашат хората напоследък. Повече, отколкото си спомням по времето на лошия комунизъм. Страх ги е от ГЕРБ, страх ги е от психодесните и психопатриотите, страх ги да не бъдат смачкани дори само за позицията си във фейсбук.
Абсурдите на територията се увеличават главоломно. Политическият боклук се саморазправи с главния прокурор, който тъкмо започна да чисти боклука. И вместо огромно възмущение от фарса, който ни поднасят, хората са объркани и чакат НЯКОЙ ДА НАПРАВИ НЕЩО! Без да разбират, че няма кой да направи нещо, освен тях самите.
Смятахме, че Борисов е нещо лошо. Смятахме, че Кирил Петков е нещо лошо. Сега си имаме и двамката накуп. Ама протести има ли – йок протести!!! Освен мижавият миналия ден. Протести не стават с автобуси от страната и партийни призиви. Протести, истински протести стават организирани от народа, когато всички, без разлика от политически и партийни пристрастия се наредят под едно знаме – българското и отстояват един интерес – българския. И никой не си прави реклама и пиар от организирането или участието в протеста.
Защо днес няма протести срещу Пеевски? Та той иска да променя Конституцията и нищо чудно да го направи. Не го подценявайте, той е играч. Защо няма протести срещу Борисов? Опс, забравих- тези, които протестираха срещу него, сега участват в правителство с ГЕРБ.
А ние мълчим. Мълчанието е толкова оглушително, че оставам с впечатлението за гробищна атмосфера, когато всички са се примирили със съдбата си и кротко чакат заколението.
Разбирате ли, че англосаксонският свят е достигнал до такъв етап, че е смъкнал маската на демокрация, добро и свобода и е оголил черепа на смъртта отдолу. Тях не ги интересуват закони, Конституция, обществено мнение и избори. Те ще наложат със сила това, което искат. Защото показваме, че сме напълно неспособни на съпротива.
Народът ни се опростачва със страшна сила. Образованието е на ниво, когато се радваме безумно на три изречения, написани без грешки. Всички отказват да мислят и искат някой да ги води. Като стадо. Защото само овцете не могат да вземат решения за съдбата си. А съдбата на овцете е в кланицата. Вълците загиват в бой и се борят до последно. Ние избрахме стадото, а не да сме народ! Чакаме кланицата!
Елена Гунчева-Гривова
