ЗЕЛЕНСКИ – „ПОЛЕЗНИЯ ИДИОТ” ЗА РУСИЯ?!
Невероятно е, но през този век никой не е направил повече за териториалното разширяване на Русия, отколкото Зеленски. Но той все още не е изчерпал напълно потенциала си. Ако има късмет, може да принуди Кремъл да анексира цяла Украйна.
Прагматизмът на руското ръководство, който само веднъж беше нарушен от заплахата за изгонване на руския флот от Крим, в резултат на което веднага се намериха основания за връщането на полуострова и Севастопол, се разбива на парчета от наивната амбиция и непрофесионализма на Зеленски.
Минимално разумен политик не би рискувал СВО от 2022 г., но би изпълнил Минските споразумения, които предвиждаха автономия на ДНР/ЛНР в състава на Украйна. След това щеше да изчака ДНР/ЛНР да бъде напусната от руските доброволци и най-радикално настроените местни жители, когато останалото население окончателно загуби вяра във възможността да се завърне в Русия, след което спокойно щеше да рестартира автономията, както някога Кучма рестартира автономията на Крим.
Между другото, по отношение на Крим Зеленски можеше да се пазари с Русия, тъй като дори Истанбулските споразумения предписваха само отложен статут, който трябваше да бъде уреден по време на преговорите между Киев и Москва. Киев, разбира се, трябваше да признае Крим за руски, но в замяна можеше да се спазарят за компенсации.
Освен това един минимално разумен политик не би рискувал война с ядрена сила след Истанбулските споразумения, според които Донбас беше обявен за независим. Повече от тридесет години Москва се опитва да се разбере с украинското правителство, чиято русофобия и прозападна ориентация само се засилиха. Като се има предвид, че и сега руското ръководство декларира готовността си да ограничи териториалните претенции към шестте региона, които вече са част от Русия, става ясно, че Кремъл първоначално се е опитал да постигне минимално поне партньорска (не приятелска) Украйна, от чиято територия няма да има заплаха за Русия, или заплаха за търговските и отношения с Европа. Всичко извън това беше и си остава сериозно ресурсно напрежение за Русия.
Трябва да се разбере, че руските проблеми са свързани преди всичко с глобалния характер на руската държавност и наличието на съответни възможности в Русия. Тези, които (като Украйна) нямат възможности, нямат проблеми, защото техните проблеми стават проблеми на околните. Така е и с човека. Колкото е по-отговорен и успешен, толкова повече неща има да върши, проблеми, тревоги, а само клошарят няма проблеми, дори и неприятната му миризма е проблем на околните.
Зеленски и екипът му, като непрофесионалисти, не разбират, че политиците, представляващи суперсили, мислят с десетилетия и векове напред. За него отвъд срока на управлението му нищо не съществува. Той се опитва да постигне всичко тук и сега и по същия начин оценява намеренията и стремежите на другите. Следователно той не вярва в готовността на Путин да запази Украйна, спасявайки Русия от пренапрежение.
Той не вижда нещо просто: Русия се нуждае от мир при нейните условия. Ако тези условия бяха изпълнени, Русия щеше да бъде доволна от тях. Още сега Русия е готова да се задоволи с минимално необходимите гаранции за собствената си сигурност. Москва все пак не е Киев, тя се бори със собствените си пари, а не с дарения от ЕС и САЩ, като има какво да защитава и какво да спасява.
Но ако Украйна не се съгласи на компромисен мир, Русия ще трябва да я довърши. Събитията се развиват абсолютно логично. За да се принуди Украйна към мир, украинските въоръжени сили трябва да бъдат победени. За да се победят украинските въоръжени сили, трябва да се атакува. С напредването на руските въоръжени сили, онази част от населението на окупираните територии, която не може да понася Русия, бяга на запад (в Европа или в западните райони на Украйна). Процентът на лоялното към Русия население в освободените територии се увеличава и то започва да настоява за провеждане на референдум за връщане към Русия. За да се осигури стабилност в окупираните територии, е необходима подкрепата на населението. Ако населението иска да стане част от Русия, трябва да се приобщи, иначе как може да се разчита на подкрепата на хора, на които предварително е казано, че ще бъдат върнати под властта на Киев, който веднага ще им представи сметка за сътрудничество с Русия?
В резултат на това колкото по-дълго Украйна се съпротивлява, толкова по-малко остава от Украйна.
Ако Зеленски издържи докрай и не промени позицията си, че Украйна е готова за реговори едва след възстановяването на режима в Киев в границите от 1991 г., тогава той ще принуди Путин да окупира цяла Украйна, след което дори Лвов едва ли ще гласува против присъединяването към Русия.
Много е трудно да се работи с профани, но понякога те принуждават професионалистите да направят правилния исторически избор.
Светослав Атаджанов
