„70% ръст на кърлежите с лаймска болест спрямо минала година“ – чета днес в медиите. А миналата година в Инфекциозно ми казаха, че ръстът спрямо 2022 е около 100%. Попитах защо – отговориха ми, че последните 3 години парковете вече не се пръскат срещу кърлежи.
През септември миналата година се оказах заразена с лаймска болест. Беше великолепно – в 5:30 сутринта тичах в Инфекциозното да ми слагат система, после тичах да чета лекции в една банка, защото баш тогава работех по голям банков проект, а веднага след проекта – обратно в болницата за вечерната система. Разбира се, на третата седмица стана още по-разкошно, когато се оказах с ковид. Така че се наложи да бъда лекувана и от лаймска болет и от ковид едновременно, в абсолютна изолация. Седях съвсем сама в стаята и се чудех дали сестрата ще се травматизира много, ако ме намери обесена на системата.
Нека ви разкажа какво видях в Инфекциозното.
Имаше много, много, много млади хора. Млади майки. Млади момчета, собственици на кучета. Хора, които обичат да се разхождат в парка след работа. Момичета и момчета, които пият по една бира по поляните. Тези бяхме с леките симптоми – повишена температура, отпадналост, болки в мускулите и ставите, главоболие, подуване на лимфни възли.
Освен нас, обаче, имаше и стари пациенти, във втори стадий. Там беше значително по-тежко. Бяха засегнати мозъкът, ставите, сърцето. Засегнатите изглеждаха като болни от артрит, ходеха внимателно, като чупливи кукли. Ние ги гледахме със свито сърце, а въпросът във въздуха беше „Това ли ме чака?“
Не ми се описва трети стадий, макар че видях две жени, абсолютни развалини, за които професорът ми каза, че са ухапани преди повече от 10 години. Думите му бяха „От лаймска болест не се умира, но болките са толкова тежки, че ти се иска да умреш“.
Въобще, голям купон.
Най-умилителното в новината днес е изречението: „Здравните власти предупреждават хората да внимават, когато се разхождат из парковете“. Доколкото разбирам, компетентните органи не възнамеряват да направят нищо по въпроса, пръскане срещу кърлежи няма да има, та ще го караме на пожелания, червен конец и талисман против уроки. Няма как да не помогне, сигурна съм.
Irini Zikidis
