Елена Гунчева - Гривова
Толкова много хора се страхуват от смъртта. А трябва ли да се страхуваме? Досега не е известно някой жив да се е измъкнал. Това е етап. И праг, през който всеки един от нас ще мине рано или късно. Гледайки историческите забележителности и артефакти, често се питам какви хора са били тогава, представям си как са се усмихвали, плакали, раждали и умирали. Някои са били велики личности, забравени от историята. И живи и мъртви рано или късно ще сме прах при прахта.
И това е толкова естествено. Тялото е тленно. Възрастта – ами какво да ви кажа, всеки възрастен е бил бебе, дете, младеж. Например мен презрително възрожденци ме обиждат на баба. Чак баба не съм, но се надявам един да стана. Но съм и малкото момиченце, отиващо в детската градина, и осемнадесетгодишното момиче, влюбило се за първи път, и младата майка, радваща се на новороденото. Бръчките показват колко пъти сме се усмихвали и плакали. Те са като трудовия стаж. Може много да знаеш в началото, но само годините опит те правят професионалист.
И когато тялото се превърне в затвор, когато болката, страданията и възрастта станат тежест, тогава душата става свободна. Много хора се страхуват дали има нещо след смъртта. Като християнка, аз знам, че има. Дали е точно това, което очакваме или нещо друго, ще разберем, когато му дойде времето. И тогава няма да има значение дали се страхуваме или не, просто ще трябва да направим тази стъпка. И е по-добре да сме спокойни и уверени, че това е етап.
Вслушвайте се в душата си. Изпразнете съзнанието си от мисли, затворете очи и слушайте света. Слейте се с природата, опознайте душата си. Погледнете вътре в себе си.
Когато се зачева човек, казват, че освен хромозомите има и още една съставка – Божията искра. Душата. 21 грама. В началото – лека като перце. При някои накрая – тежка като олово.
Нека душата ви да е като перце. Като крила, за да лети. За да сте свободни, когато стигнете до прага.
Елена Гунчева-Гривова
