Преди броени дни се подигравах на българските грантови медии за покъртителните геополитически „анализи“ и „прогнози“, които с времето се доказаха като малоумни и нямащи нищо общо с действителността. В интерес на истината, дереджето на родната неолиберална журналистика е толкова печално, защото нивото на световната неолиберална журналистика, от която преписват, е същото дъно.
Нека се върнем няколко години назад и да погледнем само няколко заглавия на тема Сирия в световната неолиберална медийна клоака
„Why Putin is doomed to fail in Syria“
„The US believes Russia is doomed to fail in Syria“
„Don’t Chase Putin Out of Syria — Let Him Fail On His Own“
„The Russian intervention in Syria is incredibly stupid“
„Putin will fail in Syria: The West must take a step back“
И какво стана? Няколко години по-късно Асад печели изборите с над 90%, бившите му врагове сред чаршафената коалиция се напреварват да му ходят на крака и да го канят по форуми, а западни НПО публикуват доклад след доклад как „химическите атаки на Асад, в които умря последното дете в ръцете на последния лекар на пода на последната болница“ не са баш на Асад, а на джихадистката сган, която доскоро Западът наричаше любовно „бунтовници“.
Това е един от многото проблеми на неолиберализма. Той не работи с факти, а с мантри, опорки и примитивизираща пропаганда. Преди време един гневен господин беше написал за мен „Да, статусите на Ирини са подплатени с факти и доказателства, но в тях липсват морално устойчиви изводи“. Та така и с неолиберализма. Той жертва фактите и доказателствата в името на морално устойчивите изводи.
Не знам дали си давате сметка колко опасно е това. Защото неспособността да работиш с факти и невъзможността да анализираш правилно противника, може да ти коства живота.
Тук можем да цитираме Скот Александър: „Как се саморазрушават цивилизациите? От петдесетте пристрастия в мисленето ни (biases), открити от Канеман и Тверски, четиридесет и девет са от категория безобидни, и една е унищожител на цивилизации. Това е така наречената „confirmation bias“ – склонността ни да обработваме постъпващата информация като потвърждаваща предварителните ни пристрастия, дори тогава, когато тази информация ги опровергава.“ –
„Ум на скаут и ум на войник“ – 99.9% от хората се държат като в казарма – като войници на кауза, готови да лъжат и воюват за каузата си; 0.1% и по-малко – като скаути-разузнавачи.
Да си представим мисленето на един войник: „Ето там е врагът. Той е подъл, позорен, корумпиран и страхлив, ще избяга при първия изстрел, той е олицетворение на всичко низко и долно. Напред, на нож! Победата е сигурна – който си мисли обратното, е предател!“
Скаутът обаче не е войник. Съдбата на племето му зависи от обективността на информацията, която той представя. Той не може да се държи като генерал, който врещи безсмислени лозунги. Вместо „Врагът е слаб, подъл и коварен“, скаутът би казал: „Проучих врага. Има две дивизии, разположени еди къде си. Не, не е страхлив. Има 4 картечници. Ние нямаме. Съотношението на силите не е в наша полза.“
Ако скаутът започне да се държи като войник, с племето му е свършено. Мисленето на войник е вградено в нас, в следствие на стотиците хиляди години фаза на племенни ловци, през която е преминало човечеството. Там е оформена склонността ни към пристрастия, която игнорира фактите и всяка противоречаща на убежденията ни информация. Ние сме родени войници на каузи. Умираме си да се делим на племена, обединени около каузи.
Фигурата на скаутите е много по-нестабилна еволюционно – те са във вечно противоречие с войниците, които си търсят врагове. Племето живее в абсолютно заслепение, до първата пропаст. Без първо да осъзнаем, че сме почти непрекъснато заслепени от еволюционно вградената склонност към пристрастия, ще си останем завинаги пленници на първата глупост, превзела ума ни, независимо колко пъти на ден ще я опровергава животът.
Ако всички са така, племето ще бъде слепец, воден от други слепци, непрекъснато настъпващо мотики и всякакви други остри предмети, ще кълне враговете в отговор, до първата пропаст, където геройски ще последва вожда си.“
Неолибералната пропаганда, формираща единствено войници, е изключително вредна. От години нашите геополитически врагове са етикирани като „ватенки“, „мурзилки“, „орки“, „пияни рашки“, „измет“, „рашисти“ и така нататък. За радост на остриетата на диванната експертиза, която бие рашките от дивана всеки божи ден. Само дето рашките спечелиха в Сирия, а сега са на път да спечелят и в Украйна.
Наскоро в Телеграм гледах видео на бойци от Азов, които призовават руската армия да бъде възприемана като изключително силен и опитен противник, и обвиняват медиите, че са създали нереалистичния образ на пияния, некадърен враг, който краде чипове от перални. Вчерашната статия на генерал Сирски в The Guardian е в същия дух.
Въобще, неолибералната клоака за чеп за зеле не става.
И времето безмилостно го доказва.
Ирини Зикидис
