Откакто Гешев героично се спаси от първомайския „атентат“, всички следващи новини, включително и самоубийствата на млади българи, поради нищета и безизходица, потънаха в опашката на тоя бляскав медиен метеор – „покушението срещу главния прокурор и държавността“. Сякаш да принудиш гражданите сами да отнемат живота си поради мизерията, в която си ги захвърлил, не е покушение срещу държавността? Но към тези самоубийства ще се върна в един обстоен бъдещ анализ, а сега ще сложа точка по повдигнатия снощи от журналистката Веселина Томова въпрос: участвал ли е Гешев в подготвяната мистификация, помпозно наречена „атентат“ или не е знаел за нея?
За чест на целокупното българско общество, никой не клъвна на въдицата „атентат“. Машинацията е толкова леворъка ( „гъзоръка“, както се изразяваше хазяйката на една от студентските ми квартири ), че и дебил да си, няма как да й се вържеш. Дори политическите и мисирски дрипели, които веднага ревнаха, че „покушението срещу институцията и държавността“ трябва да получи „най-сурово наказание“, говорят едно на екраните, а се смеят с глас зад кулисите. Особено, когато напереният като като пуяк Гешефт започна да обикаля институциите и околните държави и да събира парсата за представлението – тоест „изразите на съчувствие и подкрепа“.
И за кьоравите е ясна както целта на „автоатентата“, така и че той ще има обратен на очаквания резултат – вместо бетониране на поста, Гешев окончателно се провали и трябва да подаде безпрекословна оставка. Това е участта на всички разобличени фалшификатори.
Но макар, че по въпроса за несръчното театро две мнения в обществото няма ( не говоря за официалната „позиция“ на дрипелите, а за всеобщо изразеното обществено мнение ), изведнъж снощи в сайта афера се появи предълъг авторски материал на Веселина Томова, озаглавен „Кои сготвиха Гешев с инсценировката, наречена „атентат“? Как неговите го режисираха, за даде разправят с враговете си?“, в който тя доказва, че Гешев не е автор, а жертва на тая машинация, подготвена от неговите хора, но без неговото знание.
Особеното мнение на Веселина Томова е класически пример за това, как лице, разполагащо с много сведения „от кухнята“, може да направи погрешни заключения.
Напротив, човек, който стои далече от гнусните политически, прокурорски и съдебни магерници и не замърсява съзнанието си с подробности, може да види по-ясно общата ситуация и по-вярно да се ориентира в кълчищата й. Защото, въпреки потайностите на заговорите и обратите си, тя не е чак толкова сложна.
НЯМА СЪМНЕНИЕ, ЧЕ ГЕШЕВ НЕ САМО Е ЗНАЕЛ ЗА ГОТВЕНАТА ИНСЦЕНИРОВКА НА АТЕНТАТ, А И ЧЕ ТОЙ ЛИЧНО Я Е РЪКОВОДИЛ.
И заявайки горното с пълна убеденост, имам предвид не само основния въпрос в криминалистиката – cui bono? – отговорът на който недвусмислено показва, че Гешев е главният печеливш, в случай, че инсценировката не бъде разобличена ( при разобличаване, естествено ще бъде главният губещ, но той се е надявал на успех ), а един детайл, който директно го уличава в участие и основна роля в мероприятието.
Ето за какво иде реч:
Още на 1 май, когато бяха обявени първите сведения за „атентата“, бе съобщено, че Гешев е „пътувал със семейството си“ ( тук оставяме настрана факта, че той не е женен и „семейство“ няма ). Публично бяха оповестени и следните „първи думи на главния прокурор, произнесени непосредствено след атентата“: „Добре съм. Но децата много се уплашиха. За тях ме е страх“.
Впоследствие първоначалната информация за пътуващите с Гешев „семейство“ и „деца“, тихомълком бе опровергана. Гешев е пътувал сам с охраната си.
Защо ако „децата“ ( уж малолетни, а всъщност пълнолетни дъщери на партньорката на главния прокурор ) не са пътували в „кортежа“, Гешев още в изявлението си от първите минути ще говори за тях?
Има само един отговор: за да представи „покушението“ за още по-чудовищно, с „деца“ като евентуални потърпевши и да заяви себе си като още по-голяма „жертва“. Ако не участваше в инсценировката, никога нямаше да спомене за „деца“, а щеше да опише ситуацията такава, каквато е в действителност, без украси.
Тази подробност го уличава като съучастник. А шеф, който е съучастник в машинация, извършена от подопечните му, е явен ръководител на техните действия и дърпа всички нишки.
За пряко и ръководно участие на Гешев в лъжеатентата, говори и смяната на маршрута и дестинацията – в последния момент. За това индиректно свидетелстват изявленията му, че „някой му готви атентат“, показването на списъци на криминални елементи и олигарси, които нямат никакви възможности и интерес да му устройват „атентат“ ( което означава фалшиви списъци за отвличане на вниманието ), както и че „покушението“ бе извършено веднага след връщането на Каскета от Украйна, където бе подписал смехотворни идиотщини за „арестуването на Путин“.
За участие на Гешев в подготовката на „атентата“, свидетелства и предварителната организация на „митинга на прокурорите“ в негова защита, състоял се на 2 май, веднага след „покушението“. Такова всеобщо надигане на подчинените, не се прави без указание от главния началник и без няколкодневна подготовка. Забележете, 1 май бе почивен ден, а на 2 май тогите вече цъфнаха в София и по площадите на големите градове – значи подготовката е кипяла през цялата последна седмица на април.
Защо ако „атентатът“ е извършен със знанието и под пряката диригентска палка на Гешев, замисълът и осъществяването му са толкова безобразни и комично тъпи?
Много просто, Гешев с акъл не блести, той не е гуден на поста главен прокурор, за да върши неща, за които се иска интелигентност. Той е елементарна пионка, която изпълнява чужди заповеди.
Когато казвам ръководил е „атентата“ срещу себе си, имам предвид, че е ръководил подчинените си, които ще го извършат, а идеята най-вероятно и както винаги – е спусната от нечие посолство.
Ето защо голямата част от българските политически дрипели се направиха, че „вярват“ в истинността на покушението и го „осъдиха“. Включително Радев, който със сигурност припознава Гешев като свой личен враг и трудно би го подкрепил в каквото и да било.
„Атентатът“ е комичен фалшификат, но Гешев толкова си може. Какво очаквате от плешив субект с каскет и чип нос? Така изглеждат дребните апаши в съветските филми.
Със снощната си публикация Веселина Томова, без да ще, реабилитира Гешев – като потърпевш от деянията на леваците в собствените му служби. Не очаквах подобна наивност от тази опитна журналистка. Лоша шега й е изиграла именно камарата от разнопосочна информация. А както е казал Есенин – „Большое видится на расстоянии“.
