Константин Кацаров -Автор
Не ви препоръчвам този текст!
След като го прочетете ще се почувствате засегнати или отегчени…
Вчера по телефона ми се обади един журналист и ме попита какви са ми чувствата към Джокович. Трябва да стоя зад делата и думите си. Въпрос е на възпитание и манталитет. Отговорих му…
Спортувам от малък. Правя го и сега. Научен съм да уважавам постиженията и усилията на хората. На всички хора. Успели, известни и непопулярни. Възхищавам се на таланта на Джокович. На неговите спортни качества. Само крайно неадекватен и злонамерен човек, би отрекъл очевидното. Разбира се, че не мразя Джокович. Аз не го познавам. Нищо не ми е направил. Не знам и да е сторил нещо чак толкова крайно, че да ми стане неприятен. Както фигуриста Стависки, например. Тогава спортните успехи на някой, за мен са без никакво значение. Пораснах и отдавна нямам кумири. Талантливите и популярните не са ми пример за подражание, ако не открия в тях човещината. Нея търся. Тогава им симпатизирам с цялото си сърце.
Същият журналист ми зададе втори въпрос. За чалгата. Поправям последната дума на „попфолк“. За да бъда добронамерен и коректен. Нека не е „порно“, а „филм за възрастни“…
Никога няма да участвам в протест или атентат срещу попфолка. Ние сме такива, каквото сме. Всеки да слуша това, което му харесва. Стига той да не натрапва предпочитанията си и да не вреди на другите хора чрез тях. Избягвам този тип музика. Тя ми е крайно неприятна. Това си е мой проблем и няма да обременявам никой с него. Никога не съм казвал на някой каква музика да слуша, но и не искам на мен да ми се подсказва каква музика да харесвам.
Журналистът ме потърси заради текста, който написах онзи ден. Тогава. Миналата седмица. Не го съчиних заради Джокович. Това твърдене няма да е вярно. Не го написах и заради „филмите за възрастни“. Създадох текста, за да защитя един „неизвестен“. Видях, че го нападат група почитатели на „популярните“ и „успелите“ и реагирах инстинктивно. Мен ме привличат обикновените хора. Намирам много необикновени неща в тях.
От дете защитавам по-слабите. Правя го импулсивно. Не пресмятам ползите и загубите. Поемам безропотно последиците. Понякога не са били леки. Защитавал съм попфолк изпълнители и почитатели, когато са били в беда. Заставал съм на страната и на участници във филми за възрастни. Имам свидетели! Правил съм го преди. Сега също бих го сторил. Без никакво колебание. Важна е правдата! Ненавиждам тълпа да напада един.
Мартен отказа да пусне попфолк песен на Джокович. Така е решил и не смятам, че трябва да получи смъртно наказание. Нека бъде уволнен, оставен без хонорар и трудно да си намира работа заради принципите си, но не и да бъде публично линчуван. Не знам каква е истината, но е напълно възможно да не е тази. Публично тиражираната. Това е толкоз просто и логично. Мартен можеше светкавично да бъде заменен. Вероятно отказът му е свързан с изненада към Джокович, която е била организирана за по-късен час и друго по-подходящо място. Не знам. Тука бяха намесени Малееви и агентът на Димитрова. Все успешни българи, които ние трябва да ненавиждаме, само защото са чупили хатъра на Джокович и попфолка…
Обособиха се две групи от потребители. Противници на „атентатора“ Мартен и такива, които го поддържаха. Гласът на неговите защитници не се чу много силно. Нищо ново. Възпитаните не са пробивни и на мода в нашата държава. Те бяха спокойни, аргументирани и обрани в коментарите си. Така обаче не се води битка. Другите бяха по-гръмогласни. Те бяха вулгарни и цинични. Озверели. Псуваха на майка, на деца и на роднини. Пред тях всички бариери паднаха. Те желаеха кръвопролитие. Те искаха да има наранени. Изопачаваха фактите и обиждаха, обиждаха, обиждаха и оскърбяваха. На тях никой нямало право да им налага вкусовете си, но те искаха чрез терор и вандалско вербално поведение да наложат своите. Защото са балканци и обичат войната. Виртуални битки, разбира се. Те никога не са воювали на живо. Единствено във фейсбук са го правили. Социалната мрежа ги предразполага да са арогантни, вулгарни и враждебни. В нея те са непобедими. Нищо, че медията е западна и вероятно е ваксинирана…
Най-силните аргументи на злите профили бяха, че Мартен и защитниците му не са известни, популярни, богати и успели като Джокович. Щом не си известен и богат, значи ще мълчиш. Но те имат право да ругаят. Вероятно това ги кара да се чувстват успели и известни. Но Ван Гог също не е доживял да стане известен и богат…
Вчера на улицата се засякох с един мъж. Не сме приятели, но се познаваме. Онзи ден той ме напсува на майка. В мрежата. Задето съм защитил Мартен. Само за това. Нищо не съм казал по негов адрес. След псувнята дори не отвърнах. Не се разминахме с мъжа. Спряхме един срещу друг и той се опита да ме поздрави. Подаде ми ръка. Не я поех. Хванах го за ухото. Него. Ругаещия мъж, който има сексуално влечение към моята майка и децата ми. Помолих го нещо да направи. Да се защити. Той обаче нищо подобно не стори. Кълчи се и се гъне. Не съм го бил разбрал правилно в социалната мрежа. Той не искал да прозвучи точно така. Онова било паралелна реалност. Там той бил друг човек. Войн. В тази реалност ме уважавал…
Не го ударих. Този срещу мен. Изплюх се в лицето му и той остана доволен, защото предпочита унижение пред физическа болка. И това нямаше да направя, ако беше напсувал мен, а не майка ми и моите деца. От дете съм учен, че ако един мъж иска да обиди друг, трябва да го направи в лицето му. Обидни и заплашителни писма и коментари, пишат само страхливците. Псувнята не е позиция. Мнение може да се изкаже уравновесено и без вулгарност.
Циничните потребители обичат Джокович и попфолка и мразят всичко западно и ваксините. Поне аз това разбрах. За два дни в моята страница бяха блокирана над две хиляди профила. Такива с арогантни и цинични коментари. А страницата ми е малка и аз не съм известен.
Чух Камелия да казва, че хората не трябва да се обиждаме помежду си. Съгласен съм с нея. И аз така мисля. Веднага след това нарече защитниците на Мартен жълтопаветници и културтрегери. Кога да вярваме на Камелия? Когато апелира да не се нагрубяваме, или когато тя самата ни обижда? Според нея не трябва да се навлиза в личното пространство на другите, а попфолкът не спира да го прави. Били сме малка група, а те мнозинство. Камелия вероятно има предвид хората, които се събират по клубовете, за да слушат „музика за възрастни“. Явно защото не ни вижда на свои участия. Ние не правим такива неща…
По този повод ще споделя, че участвам в рок опера. Ролята ми е незначителна, но пътувам с представлението вече няколко години. Не по клубове, а по най-големите зали, театри и опери в България. Винаги е препълнено.
Певицата сподели две важни неща. Едното е, че сме разединени, а другото е, че те са повече. Как става това? Може да се разедини нещо, което е разделено на две части. Щом те са повече, „малцинството“ е невъзможно да бъде разделителна линия. Сигурно тя има друга логика.
Някой мъдро се изказа, че попфолк изпълнителите нямали нищо против другите стилове музика, но не получавали в замяна същото добронамерено отношение. Разбираемо. Микробите нямат нищо против тялото. Напротив, ухажват го. Организмът обаче се съпротивлява, защото вредителите се хранят с него и го убиват. Политиците също не се оплакват. Защо да го правят, когато нещата им се получават. Боби Михайлов също не го чух да се оплаква, докато направи футбола ни инвалид…
Моята аритметика е елементарна:
1. Няколко милиона българи живеят и работят в чужбина. Нацията ни се топи, а населените места се обезлюдяват.
2. Увеличава се неграмотността и оглупяването. Вулгарните потребители в социалните мрежи се множат и са с по няколко профила.
3. Бедността и сиромашията, която няма да се забележи в родилните домове на „попфолка“ е в стряскащи размери. Там са известните и успелите, а ситият не вярва на гладния. За кокошка няма прошка – за милиони няма закони…
4. Децата са пристрастени към силикона и селфитата. Двадесет годишни момичета си слагат втори устни и трети гърди. Не всички, но гледката вече е нещо нормално.
На фона на тази плачевна статистика, една попфолк изпълнителка заявява, че те са повече, а ние сме малцинство. Нищо чудно накрая да се окаже права. Когато в България останат само те. „Успелите“ и „известните“.
Няколко дни в публичното пространство се подмятаха снимки и видеа на Джокович, Димитров, Камелия и салфетки. Нека хората се забавляват, но не чух нищо за благотворителността, откъдето повлече крак спора. Колко средства се събраха? Къде отидоха? Нищо. Само попфолк и салфетки. Сякаш, понеже на Джокович не му пуснаха двадесет секунди попфолк, дарение няма да има. По телевизията излъчиха няколко пъти видеа с купона, но нито кадър с безинтересното дарение. Камелия имаше думата в обширно интервю. Разбрах, че съм част от малцинство, жълтопаветник и културтрегер, но не я чух да сподели нищо за основната мисия. Важното е купонът и рекламата на попфолка. Водещият и той нямаше нищо против. Това са медиите на „известните“ и „успелите“. А ние да си ядем ушите. Като Ван Гог…
Все още има какво да се краде, та за попфолка и политиците има достатъчно. Когато ние „малцинството“ умрем или бъдем заточени на запад, чудно ми е какво ще си ядат останалите „успели“ и „известни“ балканци.
В крайна сметка заключих, че за тях жертвоприношението е много по-важно от истината.
Константин И. К.
