Не мога да разбера защо медиите и някои политици си въобразяват, че се интересувам от украинци и какво става с Украйна. Дълбоко не ме интересува. Убедена съм, че не сме длъжни да издържаме хора по-богати от нас и доста по-нагли. Със сигурност не подкрепям привилегиите, които властите в България са им предоставили, като по този начин: 1. Дискриминират българите. 2. Дискриминират другите бежанци, които нямат привилегията да са домашни любимци на САЩ.
Украйна положи много усилия да се докара до това положение. 2014 година започнаха, сега ще ги завършат. Каквото сами си направиха, други не могат да им го направят. За всяко нещо се плаща цена. Те плащат сега тяхната, ама защо и нас трябва да ни въвличат в тая работа, освен, че и ние сме подлоги на САЩ, не разбрах.
Не ме интересуват и яЙцАта украински. Дреме ми дали са им щастливи кокошките, аз яйца от военна зона не искам, кой знае с какви отрови са блъскани. А и българските кокошки не са спрели да снасят от стрес, защото за разлика от нас, не гледат телевизия.
Не ме интересуват и украинките. Дали раждат, дали се търкалят по земята или по креватите, дали шестват с искания или не, ами не ме интересуват. Не виждам никаква причина да съжалявам жени, които имат доста повече пари от български пенсионер и претенции като всички политици, взети заедно. Впрочен наистина украинците и българските политици си приличат – нагли, смятат, че светът им е длъжен и сме длъжни да ги издържаме.
Не ме интересуват и украинците. Единствено се питам чий го търсят тук здрави и прави украински мъже, е не ходят на фронта да се бият срещу злите рашки. Ако сме добри съюзници, немедлено ще ги пратим да се бият за родината си. Защото са най-обикновени дезертьори.
Та такива ми ти работи. А сега очаквам поредния карцер по повод мнението ми.
Елена Гунчева-Гривова