6 651 284 глави електорат. 6 519 789 глави население според Националния статистически институт. Оказва се, че според НСИ също така около милион са лицата до 19 годишна възраст. То, вярно, с математиката съм зле, ама чак толкова зле не съм!
Манипулациите на изборите стават точно с тези „мъртви души“. В списъците за гласуване са вписани например Сульо, който от 30 години живее в САЩ и Пульо, който се е споминал преди 10 години, но идва отвреме навреме да гласува. Говори се за купуване на цели секционни комисии някъде, а с машинния вот става още по-лесно на централно ниво.
Нито един действащ политик не се противопоставя на това положение. Ама нито един. Патриотарите са се вкопчили в машинния вот и дори не смеят да мъцнат по въпроса за манипулациите в избирателните списъци и да искат проверка в ГРАО и актуализиране на главите електорат. Другите политици – също. Политическа ОМЕРТА!
Въпросът е ние защо мълчим. Тези факти са известни на всички. Друг е въпросът колко се замислят. И какво се случва. Главите електорат или отказват да гласуват, или отиват и гласуват по вече предрешени избори, без да задават въпроси и без всякакво противопоставяне.
Ако бяхме народ, за 33 години все нещо щяхме да научим. Да, ама не! Затъваме все повече в безпросветността, дебилизма и конформизма, с идеята: „Аз да съм добре, държавата кучета я яли!“. Въвличат ни във война, а българинът удобно настанен на дивана плющи бира и псува държавата. Ама държавата е негова, бе, негова! Да, оправдаваме се с американците, ама те ли са ни вързали по диваните? Те ли ни карат да харесваме мутри и психопати за политици? Те ли ни карат да мируваме като овце? Нямаме оправдание!
Отвратена съм. За поредни избори пак ще е същото. И си спомням за стихотворението на Петко Славейков:
„НЕ СМЕ НАРОД
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
„Аз не зная! Аз не мога!“ – общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни…
Всякой вика „Яман ни е нам хала!“ –
а всякому мерамът е развала…
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.“
1875
Повече няма какво да кажа….
Елена Гунчева-Гривова
