Алексей Петров
Кандидат в милиционерското училище в Пазарджик
Алексей Петров завършва основно образование в тетевенското с. Глогово и кандидатства в Средното милиционерско училище в Пазарджик.
„По характер е тих, скромен и общителен. За добра комсомолска работа е награждаван многократно. Здравословното му състояние е добро.
Отговаря на основните изисквания за курсант в СМУ. Няма близки и роднини, засегнати от мероприятията на народната власт и такива зад граница в капиталистическите страни“, се посочва в справката на Окръжно управление на МВР – Ловеч.
По това време е член на ДКМС. При приемането в СМУ в Пазарджик Алексей Петров е подписал декларация, която го задължава след завършване на милиционерското училище да служи в органите на МВР най-малко 10 години.
В батальона на баретитите.
През 1981 г. завършва СМУ в Пазарджик с общ успех отличен 5.71 и през август същата година е назначен в поделение №72620 – Мотомилиционерския батальон край резиденция „Врана“, който по това време се води към Софийско градско управление (СГУ) на МВР.
Заповедта за назначаването като старшина от Народната милиция носи датата 13 август 1981 г.
През март 1983 г. той подава рапорт до началника на СГУ с молба да кандидатства в Висшия икономически институт (ВИИ) „Крал Маркс“ (днес УНСС, бел. ред.) Желанието му е да продължи образованието си задочно обучение в търговския факултет на ВИИ, специалност икономика и организация на вътрешната търговия.
В служебната му характеристика от този период е отбелязано, че „като характерна черта следва да се посочи професионалното му отношение към подготовката и особено активността в занятията му при провеждане на учебния процес, а също така и при носене на службата.“
Неколкократно му е присъждано званието „Образцов служител“.
В документ със заглавие „Преценка за комсомолската работа на Петров“ е отбелязано, че той се „проявява и утвърждава като изпълнителен, принципен и настоятелен комсомолец и служител“. Отговорник е по спортно-масовата дейност в комсомолската организация на баретите.
В началото на службата си в поделението е профилиран в състава на щурмовите групи. Постепенно се очертава като един от най-перспективните кадри в специализирания батальон и един от служителите с изявени лидерски качества. В предложение относно:
„Повишаване в длъжност на служител от под. 72620 СГУ на МВР“, за Алексей Петров е посочено:
„Показва стабилни и високи резултати в периодично провежданите изпити и особено по бойно приложните дисциплини. Има изграден правилен марксистко-ленински мироглед, разбира и работи за изпълнение на партийните решения. Многократно е определян за „Образцов служител“ в ротата, където служи.
Лидер и каратист №1
В момента е един от най-добре подготвените служители в страната по джудо и карате.
Има завоювано звание „инструктор“, а на състезания, организирани от районния комитет на ДКМС при МВР зае първо място. През 1982 г. е избран за комсомолски групов отговорник. Има завоюван авторитет между колегите си в поделението.“
През 1983 г. Петров подава рапорт до началника на СГУ – МВР да му бъде разрешено да сключи граждански брак с девойка, произхождаща от работническо семейство, която работи в ЦУМ като продавачка на дамски обувки.
След подробно проучване на момичето, определено в документите като „скромна и трудолюбива девойка“ и на родителите й, началниците на старшина Петров му разрешават да се ожени.
Документите от кадровото дело на Алексей Петров разкриват, че в средата на 80-те години Алексей Петров вече се откроява от останалите барети и се налага като лидер и човек със специални умения във военно-приложни дисциплини и най-вече в джудото и каратето. В една справка за служебната дейност на Алексей Петров от този период е посочено:„Политически е много добре ориентиран. От 1 януари 1984 г. е назначен за командир на отделение. Със задълженията се правя добре. Физически е отлично развит. Има наклонности към карате и военно-приложни дисциплини. На състезание по карете е първенец на София. Председател е на секцията по карате. Винаги получава отлични оценки по стрелба. Награждаван е от министъра на вътрешните работи, от началника на СГУ и ръководството на поделението.“Провинение след употреба на алкохол
Въпреки, че е определен като дисциплиниран служител, в кадровото му дело не е пропуснато и едно негово провинение, регистрирано през 1985 г. Тогава след употреба на алкохол той участва в скандал, който за малко не прераства във физическа разправа. От секретна справка се разбира, че става въпрос е замесен в инцидент с шофьори от стопанско предприятие „Таксиметрови превози“.
Алексей Петров е наказан с „Предупреждение за непълно служебно съответствие“. Впоследствие то е било отменено, тъй като според началниците на баретата то е изиграло възпитателна роля.
След бомбените атентати, извършени в България през 1984-1985 г., предизвикани от наредената от Тодор Живков и Политбюро на ЦК на БКП политика за насилствено преименуване на българските турци, в Шесто управление на ДС е създадено направление „Т“ (Терор), към чиято структура е присъединен и Специализирания милиционерски батальон на баретите. От началото на 1987 г. всички негови служители за преназначени на щат в Шесто управление на ДС.
Със заповед от 3 януари 1987 г. Алексей Петров е назначен за командир на отделение, а с последвала заповед от 5 януари същата година е назначен за помощник инструктор към Шесто управление. Рапортите на Петров от този период за адресирани чрез началника на батальона до началника на направление „Терор“ в Шесто управление на ДС.
Макар в кадровото дело на баретата няма описания на операциите, в които той е участвал, батальонът като цяло е използван по време на „възродителния процес“. През 1987 г. Петров е награден със значка „Отличник на МВР“ и както многократно е отбелязано в документите заради професионалните му качества многократно е бил използван при специални операции.
В редовете на БКП
През 1988 г. Алексей Петров е приет за член на БКП. В една „Оценка за политическите, личностни и делови качества на Алексей Петров, комунист – помощник инструктор“ се казва, че „като комунист активно участва в обществено-политическия живот на поделението, проявява критичност и самокритичност в дейността на партийната организация.“
Политическите промени в България през 1989 г. не повлияват на възходящата кариера на Петров от отряда на баретите. Със заповед от 2 ноември 1990 г. той получава офицерско звание – старши лейтенант, направление ДС.
Преди това той е подложен на психологическо изследване в Центъра за научно-приложна и учебна дейност по психология в МВР. В него се казва:
„Личност с устойчива нагласа за личностно самоутвърждаване в рискова, отговорна и обществено значима дейност. Склонен е да отстоява справедливи каузи, хармониращи с неговата ценностна система. Преживял е значими идейни колизии в процеса на професионалното и образователното си развитие. Активна, динамична личност, той не избягва сблъсъците при открито отстояване на собствените си разбирания и убеденост.
Добри интелектуални възможности и сравнително уравновесеният му характер позволяват да прояви необходимото хладнокръвие и премереност в поведението при възникване на конфликтни взаимоотношения. Общителен, контактен човек, проявяващ афинитет към работата с хора, с много добре развити комуникативни способности.
Културен, задълбочен събеседник, склонен да проявява съпричастност и ангажираност към социално-начими проблеми.
Към предложената дейност се насочва с известни колебания, породени от неувереността му в наличието на обективни възможности за усъвършенстване и творческо преобразуване на някои елементи от дейността с оглед повишаване на нейната ефективност и надеждност. Има изразена потребност от постигане на успех в начинанията и намеренията си.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Данните са благоприятни за работа като офицер І група в под. 72620-МВР.“
В „Оценка за професионалните и лични качества на Алексей Петров – помощник инструктор в под. 72620? от юли 1990 г., е изтъкнато:
„В учебния процес постига отлични резултати по всички дисциплини. Изключително добре овладява бойно-приложните техники на оперативно джудо-карате, методите и тактическите способи за предотвратяване и обезвреждане на терористични действия. Притежава и отлична теоретична подготовка, изразяваща се в познаване на нормативната база и правилни тактически действия при изпълнение на поставените му задачи, което го откроява от останалия състав. Отличен спортист – многократен републикански шампион по карате.“
Тогава му е присвоено офицерско звание „Лейтенант“. През юли 1990 г. Алексей Петров завършва ВИИ „Карл Макс“. Същата година името на батальона е сменено на Специализираното поделение за борба с тероризма, (впоследствие отряд, б.а.). В секретно „предложение относно: преназначаване на служител от МВР от сержантска на офицерска длъжност“ от октомври 1990 г. до управление „Кадри“ на МВР за Алексей Петров се посочва:
„Като младши командир има изградени много добри командно-организаторски качества. Има уравновесен, твърд, волеви характер. В екстремални ситуации проявява изключително хладнокръвие, съобразителност, бърза реакция, умение за вземане на правилни решения, за което е използван многократно при изпълнение на специални задачи“.
Дадено му е звание старши лейтенант и заплата от 325 лева и 25 лева за изпълнение на важни и отговорни задачи….
СЛЕД 1989 г.
През ноември 1990 г., когато общественото доверие към МВР и към Държавна сигурност е изключително ниско, на Алексей Петров е предложено да оглави един от отрядите в антитерористичното поделение. По това време в поделението вече съществува известно напрежение и несигурност в служителите, породена от променената политическа обстановка в страна и от необходимостта от преформулиране на задачите на отряда.
Алексей Петров пише до началника рапорт да се проведе конкурс за длъжността. В него посочва:
„Разбирам обречеността на системата на МВР на принципите на единоначалието и специфичността им на приложение при нас, но от позиция на личната си оценка за конкретната обществено-политическа ситуация в страна и социално-психологическия климат в поделението, намирам подобен подход в този преломен за държавата ни момент за нормален, още повече когато лично ме касае.“
На 3 декември 1990 г. на проведена среща с ІІІ отряд личният състав категорично приема Алексей Петров да им бъде командир, като отхвърля наличието на други кандидатури.
Деполитизацията на силовите ведомства, приета със споразумението между опозицията и БКП на Кръглата маса, налага хиляди служители в системата на МВР, които дотогава са се кълнели във вярност към БКП, да положат клетва за служба на демократичното общество. Алексей Петров също я полага през октомври 1991 г.:
„Аз, гражданинът на Република България, като постъпвам на служба в МВР, се заклевам:
– да спазвам конституцията и законите на страната;
– да бъда лоялен към институциите на политическата система и да не предприемам действия, с които са нарушавам политическия си неутралитет;
– да опазвам живота и здравето, правата и свободите на гражданите и да уважавам човешкото им достойнство при изпълнение на служебните си задължения;
– във всичките си действия да се ръководя от интересите на обществото и Република България.
Заклех се. Алексей Петров.“
По това време като началник отделение месечната му заплата е възлизала на 1725 лв.
През есента на 1991 г. в дните около парламентарните избори, които СДС печели с минимална преднина пред БСП, на 18 октомври 1991 г. е регистриран нов инцидент с Алексей Петров. Констатирано е, че при него той отново е употребил алкохол. Обект на буйството му се оказва пазачката на прелеза на ул. „Я. Сандански“ (днес „Вардар“, б.а.) и бул. „Стамболийски“. Той тропал на по прозорците на будката на жената и разбил външната врата в желанието си да й прави компания. Инцидентът е регистриран в Трето РПУ.
Това е кварталът, в който Алексей Петров по това време е живеел във ведомствен апартамент, намиращ се на ул. „Яне Сандански“. През септември 1990 г. той е сключил договор с управление „Тил“ на МВР за закупуване на ведомствения апартамент, като се е задължил да работи в системата на МВР най-малко още една година. Това и прави.
Сам избрал МВР, Алексей Петров сам го и напуска. Той подава рапорт за напускане на системата по собствено желание като началник-група 03 в сектор „Специални операции“ при Специализирания отряд за борба с тероризма.
Със заповед на министър Йордан Соколов от 5 май 1992 г. Алексей Петров е освободен от МВР, считано от 1 май 1992 г.
Пред списание „Макс“ през 2008 г. Бойко Борисов разказва за общото си минало с Румен Николов – Пашата и Алексей Петров: „Румен беше най-добрата барета във Варшавския договор. Служихме от 1983 до 1991 г. в МВР заедно. Аз бях най-добрият каратист, той беше състезател тежка категория по карате в националния отбор. Тогава бяхме ударният юмрук на държавата. И Алексей Петров също беше барета. Бяхме заедно в един отряд. Тогава бяха приказни момчета. Така че аз не мога да отрека, че сме били заедно. След това се опитахме да държим федерацията по карате жива. Толкова.“
9 януари 2010 г.
След ВИС и СИК новите две мутренски групировки са:
„Бул Инс” и „Лев Инс”
Конкуренция и преразпределение на застрахователния пазар между „Бул Инс” и „Лев Инс” стоели в дъното на войната между лагерите на двете групировки, пише в. „Атака”. Йожи лично завел прокурор Роман Василев до лобното място на Кунфуто и Сапата.
„Двата трупа, изкопани вчера с багер в Плана планина край София, били свидетелство за войната за преразпределение на застрахователния пазар между двете компании на братятата Маргини и на Наглите“, информира в новия си брой в. „Атака”. Става въпрос за популярните застрахователни компании „Бул Инс“ и „Лев Инс“, твърдели пред вестника видни криминалисти.
Местонахождението на трупа на приближения до Маргините – Кунфуто, открит от полицията близо до с. Железница, е било посочено лично от Йожи, който пък е един от лидерите на бандата на Наглите. Освен това Ивайло Ефтимов показал и къде да копае багерът, за да изрови и втория труп. Този факт доказвал, че между двете претъпни формирувания съществува повече от напрежение, породено най-вече от големите пари, които се въртят в застраховането.
Автокрадецът Кунфуто, чието тяло откриха органите на реда, се смята за приближен до бившата групировка на Маргините – СИК, които пък държат „Бул Инс“. Вестникът съобщава още, че малко по-късно полицаите са открили трупа на Иван Петров – Сапата, за когото се смята, че е доставил джипа за отвличането на бизнесмена Киро Киров. Като убиец на Сапата се сочи Даниел Димитров – Релето, също с принадлежност към от Наглите.
Кунфуто и Сапата са жертви на бандата за похищения „Наглите“, където един от тарторите е Антон Петров – Тони Хамстера. Той пък е работил за застрахователите от конкурентната „Лев Инс“ и е бил доста близък с бившия съветник в ДАНС Алексей Петров, който пък стои зад компанията. Хамстера стоял начело и на банда за кражба на коли, за които после е искано откуп.
В интервю за БиТиВи отпреди няколко дни премиерът Бойко Борисов не отрече, че се разследва и версия, според която Наглите също имат пръст в убийството на Боби Цанков. Радиоводещият се бе заканил да разкрие връзките на Антон Петров – Хамстера с видни бизнесмени и политиканстващи. В деня, когато беше разстрелян, Цанков е имал среща в адвокатска кантора именно с брата и съпругата на Хамстера. Хамстера е бил и основен агитатор в предизборната кампания на РЗС в Сливенско и Старозагорско, пък съобщи пръв в. „Атака”.
Източници „ДНЕС“, агенти.бг, и др.
