Един от проблемите, включително на българската армия е, че става небоеспособна. Равенството е хубаво нещо, но да си го кажем честно, войната си е мъжка работа. Да, жени могат и да воюват, но тяхното количество в армията, води до падането на качеството на възможностите. И не, не подценявам жените, просто си има професии, в които единият пол е излишен. Като например медицинска сестра, акушерка, леля в детска ясла, миньор, багерист, тракторист, офицер и т.н. Биологията не се интересува от конвенции и равенство, там си има възможности и нагласи. Мъжете и жените сме различни. Едните имат умения, каквито нямат другите, а и обратното.
Армии, съставени от голямо количество жени и мъже, възприемащи се като жени, трудно могат да се противопоставят на армии, съставени от мъже. Факт! Това е положението.
Гледам по улиците как войнички маат гащи. Съжалявам, но това ми идва наум, като ги гледам. Разбирам, че в мирно време работата не е много натоварваща, а и има голям избор на мъже в тази професия, но се питам крехките девойчета по 40 кила напикани какво точно ще правят на фронта? И как ще издържат преход например. Или в окопите?
Светът е жесток. И всеки народ е длъжен да го знае и да е подготвен. Защото ако няма армия, която да го защити адекватно, точно жените и децата ще са първите жертви. А след това и другите. Ние имаме ли армия, която да може да ни защити? И вярвате ли, че ако някой ни нападне, НАТО ще направи нещо повече от протестна и възмутена декларация? Или ако турски войски влязат в България да ни защитават, ще си тръгнат?
Елена Гунчева-Гривова