Ивайло Георгиев
Вчера бях поизморен и вечерта затоплен от печката и виното, заспах рано. В 21 часа.
По някое време сънувам, че съм тук около дома, в парка ( живея почти сред дървета ) . Светлината е ярка.
В далечината виждам, мъж да пише върху някаква дъска.
И не знам защо, но бях абсолютно уверен, че е Христос, че е Бог.
После Бог го няма, но се появяват хора от махалата . Може би от детството най – вече, но както във всеки сън сме на неопределена възраст..
И аз им казвам ликуващ, все едно фокусник, който е изпълнил перфектен номер : “ идете под оная стряха, там горе има една дъска и вижте какво написа Исус “ .
И в същия момент бях много, много щастлив, че най – сетне съм доказал съществуването на Бог.
Те отиват, гледат ..
И един ми отговаря : “ Не е бил Исус, комшията Дидо го е написал. Ела виж „.
Отивам, гледам нагоре и чета..
Бяха три думи само. Две написани със синьо ( тях ги забравих ) и едната с червено – пишеше Габи.
С ръкописни, леко нестройни букви. Сякаш наистина писани от обикновен човек.
Не може да си представите, как от голяма радост изпаднах в силно униние ..
Разочарован, че не е бил Бог .
И в същия миг се събудих..
Отворих очи. Взех телефона да видя колко е часа .
Показваше 23, 25..
На дисплея пишеше : имате коментар от Gaby Carona.
Всъщност това е единствената Габи, която “ познавам „.
Една от първите ми фб приятели . Аржентинка.
Във фейсбук не беше се появявала повече от година. От световната титла по футбол на Аржентина..
Но на 25.11 е имала рожден ден и съм написал на стената и поздрав ..
И сега тя отговаря на поздрава с “ Grazie caro Ivaylo “ ..
Изгасих телефона, затворих очи.
Замислих се ..
Габи е писала преди час, откъде ще знае Дидо, че в съня ми да напише името и.
Никакъв Дидо не е бил, това само Бог го е написал.
И си легнах, с надеждата да се върна в същия сън и да разкажа на моите другари, какво съм открил.
Но в същия сън не успях да се върна..
Затова го разказвам на вас 
из „Приказки от кооператива“
с Ивайло Георгиев
