„В рядък момент на откровеност New York Times съобщи за констатациите на ООН за системни изтезания, включително сексуални. Според доклада на ООН израелски войници са държали палестински пленници в силно пренаселени затворнически килии, подлагали са ги на лишаване от сън и принудително разголване, заплашвали са ги с групово изнасилване и са прониквали в гениталиите и анусите на мъже и жени с електрошокови палки и други предмети. Освободени палестински заложници и палестински цивилни граждани в Газа съобщават, че са били хапани и сексуално насилвани от обучени кучета. Адвокат, на когото е бил предоставен рядък достъп до палестински затворник в израелски център за задържане, съобщава за активиране на пожарогасител в тялото на 27-годишен мъж чрез маркуч, вкаран в ректума му.
Много от похитените, включително видни хирурзи като д-р Аднан Ал-Бурш, директор на ортопедичното отделение в болница „Ал-Шифа“, са починали, най-вероятно в резултат изтезания. Някои от тях излизатот израелските гулаги с такива травми, че според съобщенията са загубили паметта си; някои не са могли да говорят; всички те са били сломени от неописуемите мъчения в израелски плен. И това са късметлиите, които са се измъкнали.
Д-р Марк Пърлмътър, ортопед и травматолог от Северна Каролина, който е работил като доброволец за спешна помощ в Газа, заявява, че „всички бедствия, които съм виждал… 40 мисии, 30 години, Кота нула на 11 септември, земетресения, всичко това заедно не се равнява на нивото на кръвопролитията на цивилни граждани, които видях само през първата ми седмица в Газа… почти изцяло деца. Никога преди не съм виждал това. Видях повече изпепелени деца, отколкото съм виждал някога през живота си. Никога не съм виждал повече разкъсани деца, колкото видях само през първата си седмица там.“ Той казва, че децата „несъмнено“ са застрелвани от снайперисти.
Неоспорими са необработените кадри и звуците на кланетата – цели семейства, погребвани живи в развалините на домовете си, отново и отново; разкъсани тела; разпръснати тела; пречупени тела; изгорени тела; разчленени тела навсякъде; кръв и вътрешности по площадите и пътищата; тела, гниещи по улиците, разкъсани от гладни бездомни кучета, които сами са обгорени и пречупени; безогледно унищожаване на всичко в цялата ивица Газа.
И все пак това, на което станах свидетел на място, дори и за малък период от време само в една малка част на Газа, е безкрайно по-лошо от най-лошото видео, излъчено по света. Мащабът на причинените страдания е невъобразим. Все още нямаме език за това. Докато гледах как изтощените семейства бягат от място на място, гладни, жадни, мръсни и объркани, все си мислех за думите на израелския генерал Рафаел Ейтан, който през 1983 г. обеща, че след като земята бъде заселена „всичко, което арабите ще могат да направят по въпроса, ще бъде да се разпиляват като дрогирани хлебарки в бутилка.“ Състоянието на палестинците в Газа е манифестираната визия на Израел.“
