Григор Лилов
Днес Съюза на съдиите в България, представящ се иначе демагогски за върл поборник за законността и демокрацията, излезе със становище по случилото се в Стара Загора.
В него има страстна защита на съдиите-колеги и както никога досега – и на замeстник окръжния прокурор, подкрепил тяхната квалифициране на обвинението в по-леко.
Изключително гнусна и недостойна позиция за такава обществена организация.
Давам линк към нея, за да прочетете в цялата й „прелест“:
https://judgesbg.org/wp-content/uploads/2023/01/stanoviste_SSB_kd18-22.pdf
В тази връзка искам да акцентирам на онова, на което никой досега не е обърнал и не обръща внимание в България.
Когато отпадна член № 1 от Конституцията за ръководната и санкционираща роля на БКП в държавата, с новата Конституция скрито и незримо за обществото той беше подменен с новия член 1 – за ръководно-санкционираща роля на Прокуратурата в държавата срещу всеки, който не се харесва на Задкулисието: от гражданите през обществениците и бизнесмените до политиците.
И за ролята на прокурорите като комунистически партийни секретари, които са способни и с пълномощия, и без тях да уредят или да вгорчат живота на всеки обикновен простосмъртен.
Но след тридесет години преход и тази конструкция се износи и пропука – основно под натиска на западните ни съюзници.
Затова този прокурорски член № 1 вече започнаха да го подменят с пореден, но сега съдийски член № 1 – за ръководно-санкциониращата роля на съдиите в държавата спрямо всеки, който не се харесва от Задкулисието.
И за ролята на съдиите като като комунистически партийни секретари, които са способни и с правомощия, и без тях да уредят или да вгорчат живота на всеки обикновен простосмъртен.
Становището на Съюза на съдиите е израз на пребоядисващото се за пореден път комунистическо съзнание за всепозволеност, за недосегаемост, израз на манталитета в прочутия стих за Партията на един комунистически трубадур „права си, когато съгрешиш дори”.
То е израз за притежанието на онзи тоталитарен член 1 от онази отхвърлена от обществото ни Конституция, който продължава да ни управлява с различни способи и под различни маски.
Затова същият Съюз на съдиите подкрепя членовете на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, избирани от депутатите, да не са прокурори, а юристи от обществото, но категорично е несъгласен същият принцип да се приложи и към съдийската колегия, както гласят предложените промени.
Виждате ли, това било посегателство срещу независимостта им – т.е. срещу тайната сила на невидимия чл. 1, който под формата на независимост е безотчетност, безотговорност и беззаконие към обществото.
Ето защото толкова е пространно четивото на Съюза на съдиите у нас – в 2 части и 19 точки, за да си защитят ролята си като чл. 1 и тази на новите „демократични“ партийни секретари.
Две части и 19 точки!
Във всички тях грижливо са пропуснати текстовете в Наказателния кодекс, които определят в какво се състои тежка и в какво средна телесна повреда
✅Тежка телесна повреда според чл. 128, ал. 2 е:
(2) Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието (има го); постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.“
Наказанието е от 3 до 10 години.
✅Средна телесна повреда според чл. 129, ал. 2 е:
„ (2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха (засега с неизвестно времетраене) ; трайно затрудняване на речта (засега с неизвестно времетраене), на движението на крайниците, снагата или врата (засега с неизвестно времетраене), на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност (рязани са гърдите); счупване на челюст или избиване на зъби (има го), без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото (има ги); постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота (има го заради значителна кръвозагуба); наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.”
Текст за описание на лека телесна повреда няма, понеже включва всичко друго, което не е тежка и средна телесна повреда.
Въпреки изброеното наказанието за средната телесна повреда е до 6 години. Долна граница няма. Т.е. може да е 1 месец, може и 10 дни, дори 1 ден според „вътрешното убеждение“ на прокурор и съдия( за „вътрешните убеждения“ виж предишния ми пост) .
Такива нелепи текстове позволиха на мутрите навремето да чупят безнаказано ръце и крака, да осакатяват хора, а и сега го позволяват.
Това е наглостта на закона, по който се отсъжда у нас.
А решението по случилото се в Стара Загора е наглостта на съдийския състав. Защото абсолютно безспорно е от цитираните текстове, че тримата съдии и зам. окръжния прокурор, подкрепил решението им, са прегазили закона като с валяк.
И като за капак: още един път са прегазили закона – не само с „лека телесна повреда„. Защото задържаният Георги Николаев, като за капак бил в пробация заради предишно нападение – побой върху мъж. При това положение законът императивно повелява дори да е лека телесна повреда да бъде задържан и да не бъде пускан на свобода.
Абсолютно безспорно е освен това, че Съюзът на съдиите нагло и цинично лъже, защото пише следното за травмите: „те са й причинили временно разстройство за здравето, неопасно за живота, което съответства по медико-биологичните си характеристики на леката телесна повреда по чл.130,ал.1НК.
Давам снимка на обезобразеното тяло – по изключение в името на обществения интерес въпреки моралните ми скрупули. Предупреждавам за тежкия й характер.
БЕЛЕЖКА: Моля Фейсбук да я отваря само по изрично желание на четящите.
На този фон ето част от Решението на Старозагорския окръжен съд, което се подкрепя от Съюза на съдиите.
Цитати:
„Според съдебния състав СЪЩЕСТВУВА И РЕАЛНА ОПАСНОСТ ТОЙ ДА ИЗВЪРШИ ДРУГО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, предвид проявите му като личност с висока степен на обществена опасност.
Въпреки изложеното, въззивният съд намира, че определението на Старозагорски районен съд, с което спрямо Г. Г. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ Е И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и същото следва да бъде отменено.
Мерките за процесуална принуда, в това число и всяка мярка за неотклонение, могат да бъдат взети спрямо обвиняемото лице само в рамките на наказателно производство за деяние, което се преследва по общия ред( наказателно преследване, което се води от държавното обвинение).
В конкретния случай, от заключението на съдебномедицинската експертиза на живо лице, приложено по досъдебното производство, при разглеждане на делото, се установява, че описаните увреждания на пострадалата, поотделно и в съвкупност, са причинили на същата ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА – ЛЕКА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА.”
И затова според съда пострадалата ще трябва да търси правата си по частен път – с държавна такса, която да плати (4% от цената на Иска), с адвокатска защита, която да плати, с експертизи, които ще плати, с др. разноски по делото…
И ще стигне до същия Окръжен съд, когато й отхвърлят Иска на първа инстанция, а е възможно е и до същите съдии.
И може би пак ще й се наложи да плаща за отхвърления ѝ Иск, както сега съда отхвърля и непризнава престъплението срещу нея като средна телесна повреда.
Съюзът на съдиите отбелязва, че нямаме право да коментираме, понеже не познаваме в детайли случилото се и делото.
Стига с тази демагогия!
Защото и вие, дами и господа съдии, от Съюза не познавате нито случилото се, нито делото, но си позволявате да коментирате. Значи вие имате правото на вашия глас, а ние се безправни за нашия глас, така ли?!
.
„Приетата квалификация на престъплението от Окръжния съд е негово суверенно правомощие“, заявява обществената организация на съдиите.
Наглеци!
Суверенитетът е право единствено на държавата и на закона. И на никой друг! Знаете го, учи се още в 1 курс по правните науки.
И няма как въпреки усилията ви, цинизма и безпардонността ви да ни наложите това „суверенно право” – новите одежди на стария член 1 за „суверена Партия“, заменен от „суверена Прокуратура“, а сега заменян от „суверена Съд.“
Сещате ли се за нашумялия до небесата скандала с „8-те джуджета” и ролята на Прокуратурата в него?
А каква е била ролята на съда, който контролира действията на Прокуратурата?
Мълчание около тази роля.
В многото части на разследването на Антикорупционния фонд, в експертните становища и коментари, в позицията на общественици и журналисти въобще се избягва да се говори за действията на съдилищата по скандала.
А тези действия ги има! Също са скандални, защото иначе този скандал въобще нямаше да съществува. Защото именно съдът контролира дали действията на прокуратурата са законни или не са.
Мълчанието за съда в онази също толкова гнусна история е толкова плашещо, колкото сега е защитата на съда от Съэюза на съдиите.
На протестиращите ще кажа само едно: ще ви залъжат със строги мерки срещу домашното насилие.
Но проблемът не е само в това кой кого е пребил и осакатил незаконно и как съдът де факто го е поощрил!
Проблемът е във всевластието извън рамките на закона, упражнявано години наред от Прокуратурата и същото всевластие, започнато да се упражнява от Съда.
Едно общество има право да обвини съдиите, когато те прегазват закона и никакви доводи за независимостта на съда не могат да има значение в такива случаи.
Едно общество има правото да се възпротиви на съдийската колегия, когато нейния обществен говорител – техният Съюз си позволява да защитава погазването на закона и безправието.
⛔ Не ни трябват нови Гешевци, дами и господа съдии!
⛔ Не се опитвайте да ги заместите!
Григор Лилов
