Стана ясно, че минималната работна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища вече е 2780 лева.
По този начин действащата в момента заплата на работещите в момента университетски преподаватели се повишава с 264 лева, което е ръст от 10,5%.
Пенсията на пенсионираните университетски преподаватели си остава същата без изменение. Не искам да казвам какъв е размерът ѝ, защото изпитвам срам и погнуса.
Тъй като става дума за хора с еднакъв професионален статут – „университетски преподавател“, – но с различна възрастова определеност, то нееднаквото им третиране по отношение на месечните им доходи, основано на признака „възраст“, съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), представлява непряка дискриминация. Неувеличаването на доходите на пенсионираните университетски преподаватели по реципрочен на 10,5-те процента увеличение на доходите само на работещите университетски преподаватели фактически е поставяне на лица в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица на основата на признака „възраст“. Това се осъществява чрез привидно неутрална разпоредба и неутрален критерий – „възраст“, без това да е обективно оправдано с оглед на законова цел и без средствата за постигане на тази цел да са подходящи и необходими.
Става така, че само поради разлика във възрастта на хора с един и същ професионален статут се отказва еднакъв относителен размер в проценти на увеличаване на получаваните заработени от тях месечни доходи – работна заплата, пенсия. (Пенсиите на университетските преподаватели в Република България са заработени от тях по време на многогодишния им трудов стаж, като това е ставало чрез внасяните суми от месечните им заплати за задължителните осигурителни вноски за фонд „Пенсии”.)
По този повод подавам по реда на чл. 50, т. 3 от ЗЗДискр. сигнал до Комисията по защита от дискриминация с искане да предприеме необходимото за предотвратяване на дискриминирането на пенсионираните университетски преподаватели.
Съответен сигнал/жалба ще подам и в Европейската комисия и в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Малтретирането, дискриминирането и тормоза на възрастните хора, на пенсионерите, съставляват една от най-гадните, срамни и сбсурдни обществени практики в България.
проф. д-р Петър Иванов, пенсиониран университетски преподавател в 3 български университета
