Недялко Недялков
Някаква еуфория из „свободните“ български медии, че Конгресът най-после е одобрил военната помощ за Украйна.
Такъв апломб – ще речеш, че помощта е за нашето отечество, не за чуждо.
Какво е това обуначване, какво е това чудо…
Въжделенията на критично високи обществени маси от мейнстрийма се изчерпват с перманентното ресурсово захранване на марионетната пронацистка хунта в Киев, която „делка“ със семейството на дементния Байдън и сина му.
Някой съмнява ли се?
Войната е корупционно блато, освен че вече похарчи стотици хиляди, ако не и милиони животи.
Кое ви прави така щастливи – че ужасът ще продължи на нови и нови обороти, че жертвите ще се множат? В некраткия си вече живот не съм виждал толкова радост сред уж интелигентни същества от удължаването на някоя война, на някоя човешка трагедия…От кредитирането на смъртта.
Колко милиарди, а вероятно трилиони потънаха в Украйна напълно безотчетно в рамките само на две години? От нашите пари, от парите на европейските и американските граждани. Нямаше ли да е далеч по-смислено да бяха отишли за медицински цели, за блага, за производство?
Никой не смее да зададе подобни въпроси, защото светкавично ще бъде стигматизиран като путинофил и враг на евроатлантизма.
Евроатлантизмът е да лишаваш своите, да захранваш чуждите и да прибираш комисионни, като верифицираш цялата тази мръсотия с идеологеми от типа „доброто и демокрацията трябва да победят“.
Победата обаче минава пред джоба на Демократическата партия на САЩ, брюкселското стъклооко чиновничество, урсулите-секретарки на Сорос и тукашната им клиентела, саморазобличила се през устата на Лена Бориславова като „сглобка“.
Напълно безсмислените нови милиарди от Конгреса за Зеленски са поредната им плячка, която вече са си разпределили зад гърба на гинещите по фронта и техните многострадални семейства.
Защото истинската подкрепа за тези хора не се измерва в пари, а в незабавни преговори за мир. Но мирът, за разлика от войната, е евтин и недоходоносен…
Недялко Недялков
