Няма край това безсрамие, легендирано като високо изкуство.
Монументално рекламиран, стартира сериалът на БНТ „Всичко за сина ми“, който би трябвало да се казва „Всичко за сина ми, но и за жената и баджото“.
Министърът на туризма Евтим Милошев е продуцент, жена му – сценаристка и главна актриса, синът му – актьор, а бившият съпруг на жена му, Рачков – главен изпълнител.
Дотук чудесно, стига веселата фамилия да не боравеше с бюджетните кинти на обществената телевизия, а продуцентът да не заемаше по съвместителство и министерски пост.
Има ли конфликт на интереси?
Смее ли да някой да попита?
Аз, като данъкоплатец, не съм навит да издържам с парите си изживяващата се за аристокрация телевизионна мафийка, досадила ни от всички възможни тв ефири – и частни, и държавни.
Тези маниаци със сигурност се смятат за най-талантливи и заслужили, но е добре несменяемият директор на БНТ Кошлуков да обясни дали проектът е минал през конкурс и кои са били останалите конкуренти.
Или няма конкурс за министерската рода?
А как ще делкат рекламите – понеже външният продуцент по правило прибира половината? Тоест, министърът ще усвоява част от парсата, която влиза в касата на държавната медия.
Това не е ли предпоставка за корупция и търговия с влияние, или твърде много се вглеждам?
Особено нахално е, че непотистите постоянно развяват публично интимното си бельо покрай премиерата на сериала.
Милошев дошъл на снимките и поискал Рачков и Христина да се целунат, ама истински, ах…
Каква органика, какво „смаляване“ на ревността, какъв професионализъм!
Охтиката Рачков пък разказва как веднъж звъннал на сина си – „Митето“ (и той от Христина), обаче вдигнал сина на Милошев – „Пепито“.
„Дай ми, вика, Митето“, а Пепито казал на Митето – „ела, другият татко те търси!“
Другият татко, бе! Тия имат по няколко бащи и майки и не е проблем.
Това според суингърите-ексхибиционисти вероятно минава за особено прогресивно и готино. На мен обаче ми е омерзително, гнус ме е да чета и слушам перверзиите им, но няма как да си запуша очите и ушите, понеже изскачат отвсякъде, като част от пропагандата на министерския сериал – всеядна, скъпарска, неизтребима, лъскава, сълзливо-умилителна, подобно на цялото фалшиво житие-битие на самопровазгласилите се за „интелектуален елит“ комплексари.
Какво ми остава, освен да загася телевизора?
Но аз и без това не го включвам.
Игнорът не е решение. Особено ако се касае за телевизията, за която плащаме всички.
Аферите на Кошлуков, всеобщия любимец на партокрацията, управляващ далеч-далеч извън мандата си с жалки процедурни хватки, рано или късно трябва да бъдат разследвани.
Твърде късно ще е, разбира се, както по традиция се случва у нас. Твърде късно и чак когато субсидии, грантове и реклами бъдат усвоени, поделени и изхарчени.
По любимата схема „Всичко за сина ми, жена ми, баджото, братчедите, аверите, шефа…“
Недялко Недялков
