Поредният случай на нагло убийство на пътя ни доказа отново, че мафията и държавата са се слели в една многоглава хидра, с която не можем да се преборим. Някакво наркоманче, самонадеяно, с висящи присъди и полицайка, която да го пази, гази млади момичета по улицата. Ако този беше, където му е мястото, тези две млади жени щяха да имат семейства, деца, да работят, да се радват на живота, на деца и внуци. Сега от тях ще останат само некролози и спомени. А наркоманчето ще „се поправи“ и след няколко години ще излезе от затвора.
Помните ли убиецът на Милен Цветков? За когото написах „Отглеждането на келеши“? България се напълни с мамини синчета, отглеждани като принцове, без да знаят какво е работа, труд, култура и възпитание. Без да знаят какво е уважение към живота на другите. Закриляни от мама и тати и разни на държавни постове. И убиват! Убиват, без да им мигне окото. Колкото и протеста да направим, колкото и цветя да оставим на окървавените улици, няма да променим факта, че подобни келеши са защитавани точно от държавата. От държавата на мафията.
В полицията често работят хора, които имат връзки с престъпността. В голяма част от администрацията на практика е престъпност. Да, с бели якички, но вредна и позорна. Полицаи рекетират, крадат и закрилят трафик с хора и наркотици. Следователи и прокурори замитат преписки и изкарват убийци с бял костюм. Съдии пускат престъпници по улицата.
Общественият договор отдавна е нарушен. Ние плащаме данъци, а държавата е длъжна да поддържа обществения ред, да има сигурност и справедливост. Да има правосъдие. А всъщност ние плащаме на крадци, облечени във власт, на които не им пука колко от нас ще ги размажат по асфалта, колко от нас ще бъдат пребити, изнасилени, убити, ограбени и измамени. Защото някой някъде дели. Дели от кръвта и сълзите на народа. И с презрение ни гледа надолу.
С това трудно можем да се справим. Престъпността за 32 години се инфилтрира във всички структури на държавата. Трябва дълго и мъчително измитане. И почтени хора, които да заемат местата на престъпниците. Някой ден….когато ние като общество няма да си отглеждаме келеши и няма да гласуваме за престъпници!
Елена Гунчева
