Няма нищо по-страшно да виждаш народа си да деградира. Озлоблението, оглупяването и оскотяването водят до неправилни решения и съдба, по-страшна от погиването. Мизерията не е благородна. Простотията не е благородна. Чрез контролираната бедност и опростачването кукловодите постигнаха едно – вместо народ – инертна инфантилна маса, подходяща за манипулиране без много усилия.
Народът се е вкопчил в забавленията. Кръчмите са препълнени, плажовете също. Мечтите се изчерпват в поредни пластични операции, нови коли, почивки в Дубай и на Малдивите. В краен случай – напиване и наяждане на корем в по-вървежна градска кръчма. Което води до някакво усещане за пълноценност и реализация в живота.
Колко българи мечтаят още за космоса? За оня космос, където пратихме двама космонавти в тъмното ни минало. За наука кой мечтае – да направи откритие? Да изуми света? Да направи горда Родината си?
Радваме се и се възхищаваме на борчета, певачки и отявлени крадци, правещи се на политици. ВИП-класата ни е сравнима само с отходен канал по качество и стил. Лелки и баби гледат усилено турски сериали и ги вълнуват не толкова внучетата им, колкото поредната кавга между сапунените герои. Жените не си мечтаят да отгледат и възпитат много деца, с които да бъдат горди, а за МОЛ-а и пластични операции. Семейството се превърна в пародия.
Алкохолизмът и наркоманията са все по-разпространени, като водят до допълнителна деградация. Младите хора обикновено имат едно желание – да се изнесат оттук! И тук остават озлобени, ожесточени, зли хора, които мразят всички останали. Масата е инертна и се води по течението. Не прави зло, но не му се противопоставя.
Беззащитните най-тежко си го отнасят. Как да наречем българин или българка, които намират удоволствие да сипят антифриз и отрова на кучета и котки и да гледат как умират в агония? Как да наречем политици, които вземат хиляди и смучат от държавата, докато техните учители например оглеждат засрамено кофите за боклук дали не е останало нещо годно за ядене. Как да наречем цели касти, които са се самокапсулирали и не желаят да погледнат реалността около себе си?
Ако искаtе спасение, то трябва да започне от душите ни. От лекуване на простотията, злобата, невъзпитанието. От това да спираме злото, а не само да го осъждаме. От това самите ние да постъпваме добре с другите. Да помагаме на беззащитните. Да търсим отговорност от политиците.
Никой няма да ни спаси! Имаме само един спасител – самият български народ. Който трябва да намери сили в себе си да се оттласне от дъното и да се извиси. Духовността трябва да ни води, а не материалните придобивки. България е българският дух, воля и народ. А не само територия и граждани.
Трябва да повярваме в себе си. Да повярваме, че можем сами да се спасим. И да погледнем в себе си. И да се изправим като крепост срещу това, което ни унищожава.
Елена Гунчева-Гривова
