ОБЩЕСТВЕНИЯТ ДОГОВОР НА ВЪРХА НА КОПИЕТО
Помните ли един миг от историята, когато българският цар Иван-Асен II, през 1230 година набучва на копие договора с Византийската империя, защото последната не го изпълнява. Ето това ми се иска да направя с обществения договор между народ и политици в България. Политическата каста превърна обществения договор в подигравка, в клише, недостойно дори за обсъждане. И докато допреди няколко десетилетия беше важно да се подчертава, че важна е народната воля, понастоящем политиците не правят дори бегли опити да спазват народната воля и дори се учудват, когато някой им обяснява, че трябва да се съобразяват с нея.
Общественият договор изисква от политиците да работят в интерес на народа. Хайде сега ми посочете един политик, който работи в интерес на народа. Един, бре! Един! Работят за заплати, за постове, за търговия с влияние, за подкупи. Единици са тези, които се опитват да свършат нещо в полза на хората.
Вижте в момента какво се случва в Народното събрание. Долнопробният цирк минава всякакви граници на погнусата. Подритват се помежду си, междувременно ни въвличат във война, крадат като за световно и се занимават единствено и само със себе си. Все едно народ няма в тая държава.
Политици, които не следват волята на народа си и работят в негова вреда, не свършват добре. Отвращението на българите към политическата каста се засилва. Особено в настоящия й вид, когато всякакви илитерати, сервитьорки, сервитьори /моля, за да не ме обвините, че със сервитьорите визирам само Възраждане, и в ДПС си имат такива/, шофьори, момченца и момиченца, направили „страхотна“ кариера в офисите на мама и тати. От трибуната на Народното събрание се изказват хора, чийто речник е по-подходящ за хамалска бригада в изостанало село в Северозапада. Звучат думи, за които например Левски би ги пратил знаете къде. Дори храчат върху трибуната на парламента, показвайки пълното отсъствие на срам и пренебрежението си към народа си.
От днес слагам на копието обществения договор. Той вече не съществува. Между народа и политиците има пропаст, над която мостовете горят и няма връщане назад.
Елена Гунчева-Гривова
