По повод на обхваналото половината ни държава безводие:
Ако има за какво да сме благодарни на тоталитарната държава /освен спортните успехи и отличното начално и гимназиално образование/, това безспорно са язовирите. След 1989 г. има построен само половин язовир. Всички останали са правени през 60-те и 70-те години на миналия век по проекти на български инженери и геолози. Някои от тях, като например ПАВЕЦ „Чаира“, са уникални хидро-технически съоръжения без аналог по света и са повод за национална индустриална гордост. Оказа се, че след 1989-а ние дори не сме в състояние да поддържаме изградените от тоталитарната държава язовири и електроцентрали – затъпяването, калинковщината и корупцията до там ни доведоха. Не случайно на Живков се приписват думите, че днес дори не можем да боядисаме нещата, които по негово време са построени. Казвам го с болка и съжаление, но специално за язовирите и хидротехническите съоръжения това е самата истина.
Накратко: след като вече нямаме, нито интелектуален, нито финансов ресурс да строим язовири, единственият начин да се преборим с безводието е спирането на загубите. А загубите във водопроводните мрежи са 20% от повреди и 80% от кражби. Българинът се чувства задължен да прецака Енергото и ВиК-то, иначе не може да спи спокойно, като знае, че комшията му вече се привързал на байпас и не плаща нищо за поливането на два декара зеленчукова градина. И ако ЕРП-тата имат специализирана техника за разкриване на незаконни свързвания към електрическата мрежа, то повечето ВиК дружества не разполагат с такава и кражбите на вода си продължават безнаказано.
Както казваше един хуморист: много се краде в тази държава. От бай Колю Магазинера, та чак до премиера всички сме се хванали да крадем и после се питаме защо няма това или онова. Вече и вода няма. Ми ето затова! Не случайно е създадена поговорката за лакомото д.пе.
Желая ви приятно крадене и дано имате достатъчно пари за минерална вода, щото скоро и тя може да свърши.
Емил Василев
