Слави Трифонов преди малко изненадващо обяви, че ще се бори да иницира референдум за преминаване към президентска република. За съжаление не ми е много ясно как може референдум да постигне това, тъй като това би било прерогатив на едно Велико Народно събрание. Не ми и се струва, че Слави Трифонов има политическия капитал да защити тази идея. Тя изисква лидерство, способност да формираш консенсус, диалогичност – все качества, които му липсват.
Идеята обаче е правилна. Преди малко четох пост на един от пиарите, които поддръжат ПП и всички, които гравитират около убежденията на “Промяната”. Основният му аргумент е, че президентската република означавало концентрация на власт без парламент. Разбирай диктатура.
Не, Любо, не си разбрал. Нямаш капацитета да вникнеш в дълбочина. Концентрация на власт има в сегашната система. Премиерът Борисов най-редовно нареждаше на депутатите на мнозинството. В правителството Петков премиерът беше делегирал това на Лена Бориславова. Това се случва във всяко едно правителство откакто 7-то Велико народно събрание прие сегашната Конституция. В българския парламентаризъм премиерът е всесилен. И това няма да се промени. В сегашната система няма разделение на властите. Там се крие копупцията, която всички борим, там се крие преяждането с власт и всички екцесии, на които ставаме свидетели.
Само че едни го виждат, а други се правят, че натам гледат. Това е разликата между мен и много хора.
Президентска република може да означава диктаторски режим, може да означва и
силна демокрация – зависи от фините настройки в Конституцията. Надявам се хората на Трифонов да не амортизират темата, да разберат, че трябва да говорят компетентно, в един глас и да наблягат на понятието ”разделение на властите”. Да обяснят на хората защо сегашната система дефектира. Да обяснят защо в сегашния парлемантаризъм разделението на властите е само на хартия и защо е важно властите да “бъдат разделени”.
Опитахме “промяната”, дойдоха млади и образовани в Харвард хора. И какво
стана? Обратно в спора кой краде, кой е свестен, всеки в своя лагер, с още по-разделено общество. По времето на Борисов поне имаше яснота – лошият беше той, а ние бяхме свестните. Сега свестните толкова се изложиха, че лично аз
не знам в кой отбор да се класирам. А докато се караме България продължава да не се отлепя от дъното.
А за това трябват много сериозни комуникационни умения.
Аз лично ще се боря колкото глас имам, за да Ви обясня разликата между диктатура и президентска република. И защо според мен демократичната президентска република с ясен “механизъм власт-власт възпира” е най-подходящата форма на управление. И защо в сегашната власт, когато кабинетът е редовен, премиерът е точно онзи авторитарен, всесилен образ, който уж, опитваме да избегнем.
За тези от Вас, които искат да прочетат монографията, която написах по темата и да се подготвят по темата, могат да се възползват от помоцията, която тече в момента на следния линк:
Слави Василев
