Отново дефицит на инсулин. Отново, а Министерство на здравеопазването с широко отворени очи твърди, че проблем няма…
И докато сглобката се кара за постове, разпределение на регулатори и парцелиране на властта, около 80 000 български граждани се чудят откъде да се снабдят с инсулин.
Приоритети, стабилност и безалтернативно управление. Министърът на здравеопазването наглее, твърдейки че държавата е направила всичко необходимо.
Дали е така, щом проблемът стои? Когато няма ефект от действията ти, значи бъркаш някъде, не си си свършил работата.
Притеснително е, че експерти говорят за контролиран дефицит на инсулинови препарати.
Изнесени данни от Асоциацията на собственици на аптеки сочат, че 95% от наличните опаковки са в складове на вносителя.
В мрежата за дистрибуция са около 350 опаковки при около 3500 аптеки. Очевидно е, че по веригата има някакъв проблем. И е логично да се запитаме дали не става въпрос за престъпление. Контролиран дефицит звучи страшно.
Не е ли редно ГДБОП и ДАНС да се позаинтересуват това така ли е, защо се прави, има ли умишлени, предумишлени действия, някакъв сговор да не се доставят точно тези препарати и да се държат по складовете? С какви цели?
Кой си играе със здравето и живота на 80 000 болни? Защо? И къде е безалтернативната ни власт да тури ред в тази каша?!
Карлос Контрера
