https://www.youtube.com/watch?v=j_UKAMgJpYs
Аристократът на българската екранна социология пак се произнесе! След „80-те процента дебили“ и заключението, че „българската селска матрица“, върху която била „монтирана“ държавата ни след Освобождението, е виновна за всички беди, сполетели България от 1878 г. ( или от памтивека ) досега, във видео в Ютуб, качено вчера и озаглавено „Нова генерация“, Иво Христов упреква българските емигранти за моралната деградация на младото поколение у нас!
Ето че галеното кърмаче на целия спектър нашенски медии, което обикаля без отдих всички екрани и микрофони, пак посочи с пръст „истинския“ виновник!
Виновни според Иво Христов са емигрантите, които „с оправданието, че умират от глад са отишли да берат маслини в Италия и Испания“, а когато са се върнали, са заварили децата си вече формени „криминални престъпници“. Казва го с характерния си монологичен слог и пренебрежителен тон на последна инстанция, на свръхчовек, наблюдаващ от орбитална станция движението на хуманоидите по нещастната ни планета – и по-специално по нашата злочеста територия, чиято смъртна присъда той отдавна е подписал като неминуема.
Най-противното е, че под това видео звучат одобрителните възгласи на тълпата, която патрицият Иво Христов нескрито презира. А всяка дума, произнесена от този фалшив оракул в първата минута на записа, е огромен балон с лесно разобличими клевети.
Грозни, отвратителни, черни клевети срещу хората, които отидоха в чужбина да робуват за залък хляб! Обидни клевети за смазаните от нищета и мъка несретници, на които не бе оставен никакъв друг шанс за преживяване, освен със сълзи да се сбогуват със семейство и родна земя!
Не гледах повече! За емигранта – бивш като мен или продължаващ скитничеството си в чужда чужбина – тия думи са поругание на душата! И нямат нищо общо с истината!
Не на всички ни бащите са били дипломати и министри във времената на соца, любезни Иво Христов! Не всички принадлежим към златната червена младеж, от която се формира новото поколение капиталистически банкстери! Не всички сме имали достатъчен материален резерв за добър старт в ерата на демоНОкрацията! Не всички сме пращани на специализация във Вашингтон, Урбино и Виена! Там подир 10 ноември „специализираха“ само синчагите на бившите комунистически феодали. Ти си отишъл „на Ботуша“ като изключително необходим интелектуален кадър за сметка на „скапаната“ държава или на някоя фондация, а аз видях бленувата Италия през прозорчетата на емигрантския бус. Тръгнах от България с една кутия вафли за из път. Наеха ме да гледам болни и умиращи старци двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. А това е несравнимо по-тежко от бруленето на маслини. Така ли си представяш ти емиграцията – като брулене на маслини? Винаги когато те слушам, имам чувството, че нямаш никакъв досег с реалността. Неведнъж съм отбелязвала и очевидните пропуски в познанието ти за българската история, въпреки че тъкмо твоя светлост най-гръмко обвинява българина в липса на историческа ерудиция.
В началото на новия век, когато ти си полетял към световните столици и славата на модерен пророк, аз бях уволнена за инакомислие от БНР и станах метачка в един турски супермаркет в София. Живеех с детето ми на квартира и плащах на наемодателя 200 000 лева ( преди деноминацията ) – сума, точно равна на месечната ми заплата при шестдневна работна седмица. Нямахме пари за ядене и сме дъвкали сурово фиде. Не можехме да си купим кафе дори от автомат – то струваше тогава 20 лева ( ония дребни монети, които приличаха на социалистическите 10 стотинки ). Когато дъщеря ми завърши 91 Немска гимназия, нямах пукнат лев да й осигуря образование в университет. И тогава заминах … „да бера маслини.“ С кърпени сандали и кутия вафли. А заедно с мен стотици хиляди българи – не три, а три хиляди синджира роби. Хора от всички професии – но „юристи“ между нас нямаше. Те се навъдиха като гниди в България – като ларви на паразити се загнездиха в трупа й, за да служат на кривдата. Нека ме извини адв.Гунчева – тя е прекрасно изключение от това правило.
Много пъти съм писала – включително и в книгата си „Връх България“, че преди българската емигрантска вълна да се разплиска по света, Западна Европа – за нея мога да го твърдя – никога не е имала такива образовани роби. Защото от България бяха прокудени не лумпените – те станаха милионери – а представителите на интелигенцията и квалифицираните фабрични работници.
Разбира се, има и емигранти като Маджо, но жълтопаветният гностик Иво Христов не се обръща към този контингент. Неговата ненавист недвусмислено е отправена към трите милиона български несретници в чужбина, които с двата милиарда лева, изпращани в България, хранят не само децата си, но цялата държава. Ведно с гангстерските партийни върхушки. Ведно с пандемично размножилия се брой университетски професори и медийни баячки, които презират и клеветят емиграцията. Всички дружно плюят в ръката, която им дава зоб. Често ми идва наум афоризма „чужд сред свои, свой сред чужди“. Но той е неточен. Емигрантът никога не става „свой“ в чужбина. У нас напоследък е моден тарикатски шик да се обвиняват емигрантите – те нямали право да гласуват, те са „предали България“. Е, добре, тогава ще останат да гласуват циганите и турците – те пък не са я предали, те я обичат!
Срамни, нелепи обвинения – този, който ги изрича няма и най-бледа представа за страданията и премеждията, на които емигрантската съдба обрича човека. Но тези, които се върнахме – какво заварихме в Родината? Намерихме ли работа, уважение, капка добрина? Не зная колко процента са дебилите, но двукраките зверове в България са на всяка крачка!
„Кого лъжеш“? – с прегракнал патос се обръща Иво Христов към събирателната фигура на емигранта, предпочел да брули маслини в чужбина под „лъжливия“ претекст, че семейството му загива от глад – и изоставил на произвола най-ценното – децата си. Погнусена съм от това лицемерие. То стоварва вината на убиеца върху гърба на жертвата. То разстрелва невинния, а истинският престъпник се хили зад гърба на „анализатора“. Длъжен си да търсиш причината за провала на младото поколение не в емигрантите, ненагледни Иво Христов, а в чудовищата, които принудиха бащите и майките да емигрират и да оставят децата си. Тия чудовища са в парламента, партиите, правителствата, съдебната система и в дворците на олигарсите. Тая измет опорочи нашите деца и съзнателно ги превърна в духовни инвалиди. Тая криминокрация ги направи дребни престъпници, с които да пълни занданите. Наследниците на тая мръсна тлен са истинските мародери, но те не попадат в кауша.
Нападай истинския унищожител на Отечеството! Разобличи го с конкретика, с имена – ако ти стиска! Стигни до край – щом си патриот! Останалото са половинчати думи без никаква стойност! Фалшификати на материално осигурена кабинетна медийна звезда, която флиртува с „патриотизма“!
Милена Върбанова
