От онзи ден не мога да си избия от главата една гледка: в кафенето на Народното събрание – депутати от ГЕРБ и ПП/ДБ събрали масите по две, една до друга (както правят добри приятели, засекли се с компаниите си случайно в кръчма). Може и да сте видели част от тези кадри изтекли в новинарските емисии. Чудните седенки представляваха “писане на обща управленска програма по сектори”: външни работи, вътрешни работи и т.н.
Усърдният споделен труд между ГЕРБ и ПП/ДБ кипеше само ден след като съпредседателят на парламентарната група на ПП/ДБ – акад. Николай Денков каза пред камери, че ПП/ДБ ще пишат собствена управленска програма, ГЕРБ не са разбрали, че ще е обща. И след като я напишат ПП/ДБ ще я предложат на всички групи в Народното събрание.
Явният конфликт между думи и дела не виждам да е отбелязан някъде, извън един текст в “Капитал”, в който описахме, че от ПП са решили да твърдят, че ще пишат сами програма, за да не изглежда зле пред избирателите (ако някой колега е обяснил “трика” – моля да ме извини и да се обозначи).
И извинявайте ако ще ви разваля неделното кафе или непримиримия опозиционен образ на разни там промени, но по всичко личи, че ако Промяната не продължи с ГЕРБ, то това ще е в резултат на умела политическа игра на Бойко Борисов (а не на разни принципни съображения). Или иначе казано – да ги злепостави и ритне в последния момент. Защото всичко прилича на това: казваме, че ще си пишем сами управленска програма, а ден по-късно вече, когато медиите са съобщили тая работа, всъщност сядаме с ГЕРБ. Впрочем, самостоятелна управленска програма на формация по същество е предизборната ѝ програма – управленска се пише с някого именно, за да се натъкмят две или повече предизборни.
Та, в медиите текат неофициални съобщения за имена на министри, които ПП/ДБ ще предложат на ГЕРБ. От ПП не ги отричат, казват, че официално ще съобщят намеренията си във вторник. Да оставим настрана колко наивно е да обсъдиш с ГЕРБ имена и да очакваш, че те няма да плъзнат из медии, но има нещо далеч по-изумително. Вече две седмици се занимаваме с това: Кирил Петков и Асен Василев ще бъдат ли в правителство, подкрепено от ГЕРБ. Как ще му викаме на това правителство: коалиция, правителство на малцинството, на националното спасение, правителство с “малко ГЕРБ”, правителство с дъх на Бойко Борисов – няма никакво значение. Това ще е кабинет (ако се стигне до него, а не се случи сценарият, който описах по-горе) на ПП/ДБ и ГЕРБ. Защото няма “малко бременна”.
Кирил Петков и Асен Василев са представяни от ПП (не от ПП/ДБ) като гаранти, че кабинет дори да бъде избран и да пребивава във властта с гласовете на ГЕРБ, ще се правят реформи. Прощавайте, но това по условие ми се струва, че прилича на всичко останало, а пък доста от действията в момента се оказват “трик” (съвсем по стара традиция).
Да обобщим само публичните примери:
– Преди две седмици Асен Василев съобщи, че разговори с ГЕРБ за правителство не се водят. Малко след това стана ясно, че такива се водят. А до вторник (по думите на ПП) очакваме да кажат дали, но И КОГО ще предложат НА ГЕРБ за кабинет.
– Когато започваха разговорите за законодателна програма Асен Василев съобщи, че разговори за промени в конституцията не се водят (ама нали това беше най-важното,бе?!). Което пък доведе до това, че три часа след него Христо Иванов излезе и съобщи друго: разговори за промени в КРБ се водят.
– Николай Денков каза, че ПП/ДБ ще пишат сами управленска програма и ще я предоставят на другите партии, а фактите показаха друго: ония седенки по масите в парламента.
Иначе казано:
От изборите мина почти месец, в който уж ПП/ДБ си запазва позициите “никога с ГЕРБ”, ама пък виждаме, че усърдно работят с ГЕРБ (джентълменско споразумение, обща законодателна програма, обща управленска програма). През цялото това време не сме чули НИТО ЕДНА СМЕЛА РЕФОРМА. А целият разговор се върти около това дали ГЕРБ ще приеме Кирил Петков и Асен Василев в кабинет.
Аз лично не съм чула (ако някой е видял и т.н. – нека каже): как конкретно ще се намали влиянието на главния прокурор във ВСС, респективно върху съда ( и не – тук няма общо законопроектът “Зарков” – той ще бъде приет така или инак) и ГЛАВНОТО: какво ще се прави с регулаторите.
Впрочем, ПП/ДБ вече не споменават на общите си спявки с ГЕРБ диагнозата “корупция” (беше измърморена в две интервюта на техни представители, но дотам). А корупцията е тясно свързана с регулаторите – няма никакво значение кой ще е министър, ако КЗК е в тоя вид, ако щете – ако финансовото разузнаване (не)работи по същия начин както досега. Ами Конституционният съд? Две места в него са празни, видяхме и какво реши в този си състав по питането на Крум Зарков. Ами Инспекторатът към ВСС? Избира се с 2/3 от Народното събрание, не от Министерския съвет.
Ако ще се изгаря идеята за промяна – имената на министрите нямат никакво значение. Нула. Те ще изпълняват това, което НС им вмени и НС ще ги контролира. Единственото, което има значение е да се изчегърта ръждата по институциите. Това е корупцията. Ако някой смята, че това може да го направи с ГЕРБ – да си каже ясно. Тогава впрочем и официална коалиция с ГЕРБ ще бъде по-чистият вариант, защото иначе е кабинет на промяна с аромат на Борисов.
Но ключът към изстъргването на корупцията не е съставът на Министерския съвет. В регулаторите е, там е и истинската конституционна (а не политическа) криза, в която се намираме.
Колкото до ГЕРБ. С тях е така: единият ден Борисов казва, че е важна програмата за управление, тогава и имената на Кирил и Асен са без значение, защото ще изпълняват тая програма. Четири дни по-късно казва: тях не можем да подкрепим. Пуска Росен Желязков да даде заявка за кабинет 1:1 (ГЕРБ : ПП/ДБ), след като преди две седмици е споменал разсеяно,че може дори и кабинет на ПП/ДБ да подкрепи. Всичко това води до констатацията му: “Ние с господин Петков сме си простили”. И кимането на г-н Петков. Така впрочем и в Министерския съвет може да стане. Кимане.
Полина Паунова
