Цял народ обърна внимание на бездомното куче, застанало пред Парламента, в деня на неговото откриване – 19 октомври. Нямам профил във фб, за да прочета как хората в социалните мрежи са разтълкували този знак. Сигурно са го разчели правилно. Няма нищо случайно и сигналите от Провидението ще стават все по-ясни и настойчиви. Впечатли ме фактът, че видният журналист, политик и дипломат Велизар Енчев в своето предаване „Актуално от деня“ снощи, в четвъртък вечерта, по БСТВ, обърна значително внимание на „посланията на кучето“ и ги разтълкува проницателно. В древния свят подобно явление щеше да привлече вниманието на всички държавници и „избраниците“, минали триумфално по червения килим, за да влязат в НС, щяха да хукнат обратно по него – за да излязат. В мигове на фатален кръстопът, животните са пратеници на боговете, за да предупредят човеците да променят смъртоносната посока, в която като слепци са поели. Право в пропастта.
Към множеството идеи, които породи тази неочаквана поява ( защото е точно такава ), ще добавя и най-вероятната, според древните разбирания. Кучето е символ на народа. То е опитоменият едноутробен близнак на вълка, от чието название – ВЪЛК – произлиза нашият български етноним – БЪЛГ. Посветила съм няколко свои изследвания на българското народностно име. Ще отбележа, че съдбите на вълка и на България са тясно свързани и колкото повече се изсичат и палят българските гори, които винаги са приютявали вълка и са били негов храм, толкова повече ще отслабват нашата държава и ген – на езотерично равнище, а и видимо с просто око в материалния свят. От словото „вълк“ произлизат понятията „народ“ – volk, „война“ – от „вой“, воин и пр.
Древните българи са обожествявали кучето. Неговата поява пред НС означава едно – НАРОДЪТ ИСКА ОБРАТНО ВЛАСТТА, която е дал на тази инстуция и на получовеците, които в момента я олицетворяват. Те опозориха и нея, и българския народ – своя суверен. Кучето не просеше, не навеждаше глава. То не въртеше опашка за залък хляб, а стоеше гордо изправено, така както трябва да се изправи народът.
Не му върви на бългаския парламент, както и на паветата пред него.
Да, кучето обяви края на „парламентарната демокрация“ в България! И двата поредни дни на невиждани позорни кандърми, доказаха пълния, необратим фалит на „парламентаризма“, поне в този му вид – от 10 ноември насам. Както и друг път съм писала, „парламентарната демокрация“ в американо-турския щат Бългеристан, умря на 33 години. Умря млада, но и никога нямаше да съзрее. Защото бе мъртвородена и нежизнеспособна. Защото нито е „демокрация“, нито се родее с понятието „парламентаризъм“.
Представям си какъв грохот на „възмущение“ ще прокънти подир думите ми! Какви хули, клетви и попържни! Какъв истеричен рев с крокодилски сълзи! Много търгаши и много заблудени от неистовата пропаганда хора, ще ме обявят за главния си враг. За национален предател!
От трибуната на бутафорното НС фалиралата „политическа класа“ пищи: „Нашата парламентарна демокрация“ е в опасност! Има план за посегателство над „нашите демократични ценности“! Да, много правилно се изразяват -„тяхната демокрация“ и „техните ценности“ – тяхната власт на колониални оръдия и техните богатства. Разбира се, че тази паплач ще бие барабана на тревогата и ще умира от страх пред перспективата за смяна на системата, в която е натрупала и пази своите кървави богатства. Но нима ние трябва да реанимираме един гнил труп – НС в този му вид – за да съхраняваме богатствата на мафиотите и безразделната власт на глобалистите? Колкото и да го реанимираме – той е неспасяем мъртвец, пределно изчерпан и ще го доказва все по-ясно през следващите дни и седмици.
Партиите Герб, ДПС, БСП, ПП, ДБ ще изчезнат в небитието, ведно с техните сенчести олигарси. Това е неминуемо. Или те или България – няма друг избор. „Парламентарната демокрация“ не олицетворява хилядолетната българска държава. Тя беше един кратък етап – убийствен, позорен етап в нашата история. И няма нищо страшно във факта, че си отива.
Вчрочем колко години България е „парламентарна република“? А колко века е била монархия? Колко години е била царство с мажоритарно избран парламент? Колко години е била комунистическа тоталитарна република?
Без ни най-малко да се превръщам в апологет на монархията и тоталитаризма, за какъвто веднага ще ме обявят мисирките, обръщам внимание върху очевидния факт, че българският народ никога не е бил изправян пред такава адска катастрофа, в каквато го хвърли „парламентарната република“. Това е един бутафорен декор на най-мрачната глобалистична робия. А вече и на глобалния фашизъм. Цинизъм е все още да се нарича „демокрация“. Този декор рухна пред очите ни.
Не съм политик, не съм част от ничие „задкулисие“ – нито президентско, нито олигархично. Живея изолирано и наблюдавам отстрани. Отдавна съм убедена, че по този начин вече не може да се продължава. Смяната на политическия модел обаче трябва да се извърши изключително внимателно, а не на юруш. Видяхме какви чидовища роди юрушът. Да, не се боя от термина „президенска република“, но в този случай кандидатите за държавен глава трябва да са много прецизно подбрани. Не бива те да са се клели във вярност на чужди военни съюзи – а да са положили свята клетва единствено пред Отечеството. В работата си един такъв президент трябва да бъде подпомаган от мажоритарно избран парламент. Има механизми, които да изолират мародерската олигархия на прехода и да не й позволят да си плати мажоритарно кресло в НС.
Да, знам, страшно трудно е всичко в една унищожена държава. Но не направим ли някава добре обмислена животоспасяваща ампутация – целият държавен организъм ще умре от сепсис. Съвсем скоро.
Какво ви говори фактът, че сред 23-те законопроекта, внесени в карикатурното 48-о НС, няма нито един за промени в избирателния кодекс?
Милена Върбанова
„Авторът изразява лично мнение“
