Кой ще хванат за ушите в едно абсурдно правителство
Зайците са подивели, не могат да се гледат един други. Трябва да съставят някакъв кабинет, колкото да не ги отстрелят с чифтета избирателите
„Преброяване на дивите зайци“ е кинокласика на нашенския абсурдизъм. Със сценарий на Георги Мишев и режисура на Едуард Захариев. Този шедьовър се конкурира с „В очакване на Годо“ от Самюъл Бекет.
Чакаме правителство, а депутатите броят зайците в парламента. Те са подивели, не могат да се гледат един други. Трябва да съставят някакъв кабинет, колкото да не ги отстрелят с чифтета избирателите.
Дивечът в Народното събрание го има откакто я има домораслата ни демокрация. На 12 април 1880 г. вестник „Витоша“ излиза с уводната статия „Какво върши Народното събрание у София“. Като рисува пейзажа в камарата, газетата обобщава:
„И тъй нека съди народът как вървят работите, какви са повечето депутати, които е той избрал, доколко те оправдават неговите надежди в святинята на Народното събрание и на какъв път го водят. Но кой му е крив като е избрал много гарги за водачи и много вълци за пастири, а малко хора за работа. Жално!“
Потресеното народно представителство сезира правния министър Христо Стоянов. Той се изправя в на трибуната и информира: „Считам за нужно да ви ява, че за това престъпление съществува в наказателний закон § 112; защото друг, който да защити честта и достолепието на Народното събрание нямаме. Затова ще дам на туй дело законния път в надлежното съдилище.“
Същият ден „Витоша“ е тиражиран със скандалиозното заглавие „Под съд“.
Отдолу дишат гневни редове:
„Решението да се даде един вестник под съд им сваля тая лицемерна маска от сурата и показва на света, че техният либерализъм е тъкмо толкова, колкото е и султанският.“
По това време има само един заек в политиката. Иван Евстратиев Гешов, на когото викали Изтърваният заек. Защото когато ходел по „Царя“, непрекъснато се обръщал да види дали някой ще го гръмне. Той участва в едно от най-големите предателства в българската история.
През 1913 г. с безгръбначието си Гешов асистира на Русия да продаде Силистра на Румъния. В замяна империята получава спокойствие в Бесарабия, която е прилапала пак за наша сметка.
От Средновековието насам Бесарабия влиза в границите на Българското царство, Молдовското княжество, Османската и Руската империя. Парижкият договор от 1856 г. я харизва на Румъния, а Берлинският от 1878 г. я връща на Русия. За компенсация братушките дават на власите Северна Добруджа, която е с доминиращо българско население. Без да се отказват окончателно от Бесарабия, комшиите харесват Северна Добруджа и започват да се облизват за Южна.
„През юни 1880 г. – сочи историкът Янко Гочев – на Цариградската конференция Румъния за пръв път предявява претенции към Южна Добруджа. Тогава румънците, подкрепени от латинските си съюзници Франция и Италия, предявяват претенции за българския град Силистра, който по Санстефанския договор е част от Княжество (от 1908 г. Царство) България. За заграбването на Южна Добруджа Румъния работи системно и последователно в целия период от 1878 до 1913 г.“
Букурещ мотивира експазионистичната си политика с илюзорно румънско малцинство в Македония. Иска българска територия от север, за да го защитава на юг!
Става дума за арумъните, наричани още куцовласи и цинцари. Това са романизирани в древността траки със свой език и култура, които нямат нищо общо с мамалигарите. Част от арумъните участват в борбата срещу турския гнет.
Емблематичен пример е Питу Гули, главният войвода на Крушовската република по време на Илинденско-Преображенското въстание. През 1903 г. той проявява безпримерна храброст и загива в местността Мечкин камен.
На 26 септември 1912 г. избухва Балканската война
У нас управляват Народната и Прогресивнолибералната партия. Техните водачи Иван Гешов и Стоян Данев са заклети русофили. Двамата се кръстят пред портрета на император Николай II. Стават и лягат с клетвените думи на уста:
Кат Русия няма втора
тъй могъща на света,
тя е нашата подпора,
тя е нашта висота!
„Сега е моментът!“, решава руската дипломация. Докато „нашите“ са на власт в България, ще им внушим да отстъпят територия на Румъния. Така власите ще забравят претенциите си за Бесарабия.
Руската империя има още една причина да ампутира български земи и да ги пришие към Румъния. С този жест братушките кроят да откъснат дунавската монархия от Тройния съюз и да я спечелят за Тройното съглашение. Това са двата военно-политически блока, известни по-късно като Централните сили и Антантата.
На 3 декември 1912 г. в Лондон е насрочена конференция, която да сложи край на войната. Пътьом, нашият делегат Стоян Данев спира в Букурещ. Среща се с крал Карол I, министър-председателя Титу Майореску и други водещи политици. Те го черпят руски чай и заявяват, че в името на всеобщия мир и благоденствие границата трябва да се премести до линията Силистра – Балчик.
„Ще има може би възможност да се разберем“, мънка Данев и добавя, че ще им отстъпим поне Силистра. После хваща трена и през Виена пристига в Лондон.
Тук заедно с представителите на Великите сили и тези на Балканския съюз има двама румънски делегати. Без да участват във войната срещу Османската империя, власите присъстват на конференцията. Уредил ги е руският външен министър Сергей Сазонов.
И още един дипломатически абсурд. Стоян Данев изработва план за решаване на добруджанския въпрос, който праща не в София, а в Петербург. Оттам нашият пълномощен министър Стефан Бобчев го препраща на премиера Иван Гешов. Изтърваният заек!
Този заек отдавна е отстрелян в политичската ни история. Сега има други зайци, на които им предстои да ги преброят и да ги гръмнат в едно абсурдно правителство.
Автор: Росен Тахов
trud.bg
