Елена Гунчева - Гривова
Преди 1989 година си имахме две партии, действащи като една – БКП и БЗНС. Изборите бяха безинтересни до пълна скука. Гласуваше се за проверени другари, искаш, не искаш, гласуването задължително, изборът малък. Но пък партията спазваше принципът, че ако другарят се олее, то следва другарски съд, ошамарване и изхвърляне от властта. Макар и не много демократична, системата действаше резултатно.
Сега изборът е голям – в България има над 300 партии, от които около 120 действащи. Партии да искате. И всички се борят за нашето щастие, благоденствие и просперитет. Да се учудиш как пък така се получава, че само лидерите на партиите са щастливи, благоденстващи и проспериращи. Програмите, доколкото ги има, са копи-пейст, ама то и без това никой вече не чете. Гледа телевизора, социалните мрежи, чака сдъвкано и лесно смилаемо да му обяснят как ще ги спасят и гласуват емоционално, защото някой е много хубав или хубаво говори. По-нататък драгият избирател не се задълбочава. А, пази Боже, да почне да мисли!
След 35 години партийна система я докарахме до кривата круша. Партиите са напълно взаимозаменяеми. Никаква разлика. Едните кряскат евроатлантически, другите кряскат патриотично, но господарят и спонсорът им са едни и същи. Без съмнение, ни осигуряват добър цирк, ама само с циркове държава не се управлява.
Партиите се превърнаха в хранилки. В продължения на егото на лидерите си. Безсмислени, безидейни и направо вредни. Системата не работи.
И още сто пъти да ходим на избори в близките три години, нищо няма да се промени, освен да става все по-зле.
Време е да се промени системата, а не списъкът с партии.
Елена Гунчева-Гривова
