Прочутият американски философ Чомски твърди:
„В Америка има една партия – партията на бизнеса. Но при нея има две фракции: демократи и републиканци. Те се различават, но водят примерно една и съща политика. И по отношение на тази политика аз съм настроен опозиционно – както и по-голямата част от населението на страната.“
(Ноам Чомски)
Отвъд шумните и притворни политически дрязги и боричкания, твърде отдавна изкристализира отчетливо следният факт:
в България също така има една единствена партия – партията на бизнеса.
При нея има отделни фракции: „ГЕРБ“, „ДПС“, „БСП“, „Патриоти“, „ПП-ДБ“…
Само един пример: прословутият и много успешен бизнес тандем БОРИСОВ – ПЕЕВСКИ се разшири и обогати с лицата К. ПЕТКОВ, АС. ВАСИЛЕВ, ХР. ИВАНОВ – и прерасна в твърде успешна комбина и бизнес-корпорация, ръководеща в момента страната!
„Вратата се отварят и на прага се показва Гуньо Адвокатина със своята лисича остра муцунка, след него влиза Данко Харсъзина.
– Гуньо бе., ти какво ще речеш? – обръща се приятелски бай Ганьо. – Ний искаме да издаваме един вестник, а?
– Защо не, да издаваме. Кьораво има ли? – пита Гуньо с подмигване и с бързо шаване на пръстите си.
– Ти си гледай кефа.
– Ама има ли?
– Има, има, гледай си кефа.
– Добре. Какъв вестник да издаваме – за правителството ли, или опозиция? Казвай скоро, че ме чакат клиенти.
– Сега там е цаката – дали правителствен, дали опозиция? Не знам, дявола да го вземе, колко ще изтраят днешните.
– Казвай скоро, че ме чакат клиенти.
– Знаеш ли какво, Гуньо? – съображава бай Ганьо, без да обръща внимание на думите на адвокатина. – Аз мисля сега засега да я караме с правителството…
– Тъй, тъй, най-добре с правителството – бързат да заявят Гочоолу и Дочоолу.
Бай Ганьо ги изглежда сърдито, задето му пресичат думата, и продължава:
– … Па сетне, като подушим, че им се разклатят краката, да им ритнем едно текме и с новите пак на власт, а?
– Става. Обещаха ли ви нещичко?
– То се знай, без него не може.“
(„Бай Ганьо журналист“ – Алеко Константинов)
А тия, последните в комбината – “ПП-ДБ” – сами си го казаха и признаха в прословутия запис: „за 4 г. ще опаткаме ситуацията и всеки ще си отиде на острова в Тихия океан.“
Нищо лично, пичове – просто бизнес!
А населението – да го духа!
Та, партиите на власт в България – уж се различават, но водят примерно една и съща политика по отношение на евроатлантическите „ценности“ и богатите възможности за лично и съвкупно, групово обогатяване – посредством тоталната подкрепа на Щатите и техния верен ибрикчия, Брюксел. И съответното осребряване на тази политика – във вид на любимите финикийски знаци – по възможност в максимален обем и количество!
И по отношение на тази политика аз съм настроен твърдо опозиционно – както и по-голямата част от населението на страната.
НИКОЛАЙ РИЗОВ
