Бавният и сигурен край на неокорпоративния модел на управление в държавата, наложен ударно през последните 4 години от асенсавилевците и кирилпетковците, нито ще върне загубените пари, нито загубеното време.
Онова, което ще ни е утеха, освен евентуалните присъди за безбройните беззакония, от нарушаването на Конституцията през кадруването в Митниците до съсипията на Конституцията и обратно, е повече да не правим така на избори, особено при задаващия се опит да се преконструира държавата.
Книги ще бъдат написани за голямата измама с „края“ на Прехода, с „промяната“, с фалшификацията на изборния процес и нормите на правовата държава в името на измислената съдебна революция, иначе казано овладяване на тази власт, от шепа неизвестни с каквоjf и да било професионални лобисти, като онзи, който се скри, за да очаква големия пост, който няма да получи въпреки платата.
Пихме една студена вода, а сега трябва да запретнем ръкави и изринем кочината, която създадоха онези, които докараха политическата слама и мъртвата риба по площадите на София.
Защото след това така или иначе започва новото време.
Vae victis!
