Страхил Ангелов
Подтиснатите малцинаства, предимно сексуални и други подобни базирани на измислени идентичности, се превърнаха в новият пролетариат за модерната левица. Този заместващ пролетариат е модерният ангажимент и на тази база е произведен сурогатен враг, който услужливо замести крупния транснационален финансов капитал, а именно белият хетеросексуален мъж.
Тази нова „социална справедливост“ защитавща малцинства и субкултури се превърна в новото знаме, в новата религия на левицата и тя естествено деградира и загуби своята идентичност, което доведе до сериозен отлив на избиратели и респективно нишово обществено влияние. Това от своя страна създаде „касти на новата социална справедливост“, които в крайна сметка генерират нови неравенства без да са премахнали предишните – нещо повече задълбочиха ги и ги изостриха.
В този ред на мисли левица, която се отказва от истината и се основава на някакви имагинерни псевдоидентичности, за чиито права да се бори, е най-добрия партньор на неолиберализма, който живее и се храни от желаещи субекти, чиито желания едновременно създава и задоволява. Този тип идентичностно ляво работи за създаването на субекти, чиито желания се задоволяват от капитализма, като по този начин изглежда по-устремено към постигането на социална справедливост, основана на идентичностите, отколкото на такава основана на икономическите и социалните условия.
Това за съжаление представлява днес „модерната“ европейска левица…..
Подмяната е по-лоша от лъжата. Лъжата в крайна сметка предполага истината, която се опитва да прикрие. Подмяната не лъже, нито се интересува от истината за каквото и да било.
Страхил Ангелов
