Стар народ сме с натрупан дебел културен пласт, затова сме оцелели под няколко империи
През юли „Труд“ писа: „От некадърни събираеми ще се получи недъгав сбор“. А през август: „Вместо избори – безполезно гласуване.“ Социолозите вече бяха изследвали, че големият процент от избирателите не считат изборите на 2 октомври за нужни.
Защото партиите, които щяха да се класират за Народното събрание, нито ще могат, нито ще пожелаят да съставят правителство. Твърде дълго и упорито работиха срещу гласоподавателите.
Ясно беше, че обществото няма да получи политическа стабилност и няма чрез кого да търсят политически решения на всекидневните си проблеми. Политиците можеха само да забъркат пак същата негодна за ядене управленска гозба. Не биха искали сами да я сърбат, кабинет пак отнемай-къде – целеви или експертен – биха скалъпили само по препоръка на Посолството.
С трудно и много съмнително бъдеще. Защото не би представлявало интересите на различните социални групи. Това виждаме вече четвърти месец – заклетите евроатлантици въобще не могат и хич не искат. Изглежда указанията от Посолството се бавят, то вероятно ги очаква от Вашингтон.
Затова т. нар системни партии хем сочат президента за голям мераклия да властва чрез служебни кабинети, хем му ги оставят като единствена възможност. Отговорността е тяхна, не негова, хората добре разбират това. Деградацията в обществения живот става все по-неудържима.
Болезнен проблем става токсичността на политическия „елит“, тъй като няма как и къде българите да избягат от него. А от отровения политически живот и съпътстващата го медийна агресия потърпевши сме ние, в частност физическото и психическото ни здраве. В САЩ психолози вече пишат за „постновинарски“ стрес сред населението.
А д-р Елис Епъл пише, че политиката и състарява като действа на генетично ниво чрез скъсяване на хромозомните структури теломерите.
Внимателният поглед върху партиите и политиците разкрива, че туземните обикновено копират практиките на американските си съветници и вдъхновители. Особено в отношението и действията си спрямо обществото. То – за разлика от населението – е тази част от народа, която е запазила цивилизационно-културната си кодировка и чрез нея развива материалната си духовна култура.
И зад океана, и в ЕС, и у нас тя целенасочено са разрушава и така и обществата се превръщат в народонаселение. Премине ли се точката на необратимост, те губят способност за развитие. Колко дълго – зависи от натрупания в предишнини времена културен багаж. Стар народ сме с дълга история, дебел цивилизационен пласт сме натрупали, затова сме оцелели под няколко империи.
Днес е много по-трудно, защото информационната преса дава небивали преди възможности за ускорено културно деградиране. Което наранява психиката на сегашните политици и големи части от избирателите. Уврежда комплекта от желателни характеристики, помагащи на човека да живее и работи гладко и в относителна хармония с околните. Днес хората са отвратени от системата.
Качествата на лидерите, които биха им били от полза в обществено-икономическата система, травмираща населението, са тези, които изключват веригите на жалостта и съчувствието. Така работи лъжедемокрацията. Отвън, но и отвътре подрежда политици-деграданти, ползващи властта за лично обогатяване покрай пълното послушание на указанията от Вашингтон и Брюксел.
Налагат политики, които бетонират културни условия, увреждащи общественото здраве. Нивото на осмисляне на травмите, внасяни чрез публичния политически разговор, неизбежно се проявяват в днешното всекидневие. Душевният живот се разкрива не само в идеите, към които хората се придържат, но преди всичко в емоционалния тембър в думите и действията им.
Болестта е индивидуалният начин на тялото да ни съобщи, че нещо не ни е наред и е противно на природата. Социалните страдания – престъпността, наркоманиите, отчуждението и др. – еднозначно подсказват, че са натрупани тежки грешки в политическото тяло.
Ето някои успоредици със случващото се в САЩ и у нас. През 2019 г. психиатърът Алън Френсис от университеат „Дюк“ заяви: „Президент на САЩ може да бъде виновен за повече мъртъвци, отколкото Хитлер, Сталин и Мао, взети заедно… Да наричаме Тръмп безумец, означава да се прикрива факта, че самите ние сме безумци, защото сме го избрали“. А имат ли избор?
Племенница му Мери, психоаналитик по професия, пише, че е социопат като баща си, дядо u. Под видимите разлики с него съперницата за президентския пост през 2016 г. Хилари Клинтън има доста от същите характерови акцентуации, откривани у Тръмп. И в доста от висшите политици там и в страните от ЕС – безапелационни лъжци, войнствени, недоверчиви, егоцентрици. Хилари нарече гласувалите за Тръмп „окаяни, достойни за съжаление“. Разказва за житейските уроци от родителите си. Баща u, саркастичен към децата си, биел яко и тях, и жена си: „Не хленчи, не се оплаквай, прави каквото трябва.“
За майка си: „Бях на четири, излязох с панделка, едни деца ме оскубаха, тормозиха, ужасих се. Майка ме посрещна с думите: „В тази къща няма място за страхливци. Не показвай болката си, върни се и намери начин да се справиш сама!“ Ето откъде идва студът в погледа ѝ.
Много избиратели гледат на такива водачи с надежда да ги защитават от несигурността наоколо с тежка ръка, предпочитат авторитарната власт. У нас също добре вървят в политиката генерали от силовите ведомства.
Вървят в консуматорското общество и лица от областта на развлеченията – от спорта, модата, от попкултурата. С важната задача да отвличат вниманието от истински важните за хората неща. Новините са развлечения и обратното. Бил Клинтън върви нагоре със саксофон в раце в Шоуто на Арсенио Хол. Обама и сега е в нощни предавания. А у нас малко ли са клоуните в политиката?
Културата, основана на погрешни представи за същността на човека, създава условия, потискащи същинските им нужди. И се множат страдащи люде, откъснати от смисъла, от себе си и другите. Психически наранени водачи с объркани приоритети налагат нездрави социални политики, затвърждават извратени условия за деградация.
Публицистът Израил Шмерлер пише: „Хомосексуалистите са обичали нацистите, обичат да се покоряват на властта, затова са настроени проамерикански… и американците навсякъде по света поддържат гейовете като своя пета колона“. И у нас в политическия живот гъмжи от „минали под дъгата“.
Малцинствата тероризират мнозинството в угода на властимащите. САЩ днес са като отвлечена от терористи страна. От юридическите факултети се уволняват професорит с традиционни консервативни убеждения, местата им се заемат от представители на етническите и сексуални малцинства.
Ако си бял, шансът да бъдеш убит от чернокожи е шест пъти по-голям, отколкото обратното. Но се набива лъжата за „бял расизъм“. И се залива публичното пространство с обвинения като „расист“, „християнски фундаменталист“, „сексист“ и „хомофоб“.
САЩ днес не принадлежат на себе си, а на световното задкулисие и финансовите спекуланти. За които не съществува понятието родина. Чрез властта си в Белия дом и другите институции са завладели управлението в Евросъюза, у нас. И яростно се опитват да задържат глобалното си лидерство като висш съдник и носител на критериите за демокрация.
Деградацията обаче ги обезсилва фатално. На мястото на петродолара се настанява петройоанът…
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg
