
Без съмнение, България е страната на неограничените възможности. Само тук пълен глупак, с липси на интелект, морал, възпитание и образование, може самоуверено не само да се включи в политиката, но и да стигне до върховете на държавното управление. И им се разминава точно поради факта, че държавната власт е обвита в ореол на страхопочитание и хората по презумпция приемат, че ако някой е министър, депутат, кмет или т.н., то той е нещо повече от тях. Всъщност, ако се абстрахират от общественото му положение, ще установят, че е човек, когото не биха изтърпели и пет минути и биха изгонили от работа, ако е техен служител.
Изумително е как в Народното събрание смело и със замах се изказват строителни работници, бармани, сервитьори, компаньонки, метреси, хора с дипломи, които са придобити не със знания /да бъдем културни и да не ги наричаме купени/, хора дори и без дипломи /за да караш кола се изискват три пъти повече документи и има три пъти повече изисквания, отколкото да си депутат/. Думите звучат високопарно, но ако се приложи Бръсначът на Окам към тях, ще се окаже, че на практика не са казали нищо, а изказването им е само пълнеж, без същност. А и нищо полезно не произлиза от тях. Ако махнем говорилнята, стойките и чупките и крясъците, от повечето ни депутати и управляващи няма да остане нищо, освен нищо в скъп костюм.
В България глупаците са много самоуверени. Наличието на пари обикновено убеждава глупакът, че е голяма работа и му се полага дял от властта. Самоопияняването от собствената значимост се мултиплицира, заразява семейството му и приятелите му и води да втълпяването на околните, че той – глупакът, е постигнал нещо в живота си и следва да го изберат да ги управлява.
Много пъти съм разказвала случаят с един депутат, който е бил изгонен като общ работник във ферма заради мързел и некадърност. Тоест, не става да храни кравите и да им чисти, но става да управлява държавата и да прави законите.
Без да се подигравам на хората с увреждания, ще спомена, че само тук ментални инвалиди могат да правят закони и да управляват държавата. На техния фон всеки по-смислен човек изглежда като елитарен сноб, който трябва да бъде обруган и изхвърлен от политиката. Дори тези, които са умни, искат, не искат, трябва да се включат като модус операнди в сценките с глупаците, за да не бъдат подигравани. А и заради възможността скрито да дърпат конците на глупаците, които дори не осъзнават, че са кукли на конци и нищо не зависи от техните крясъци, схеми и договорки.
Само в България пълните глупаци са трудоустрони. Във властта!
Елена Гунчева-Гривова