Нито могат, нито искат. Да работят за България, разбира се. Участват в политиката, за да работят за мафията, за себе си, за пари, за власт. Но не и за българския народ. Всички парламентарни партии без изключение.
Едни и същи муцуни гледаме безкрай три десетилетия. Взаимозаменяеми като две капки боза. Никой, който да бъде запомнен с нещо, което да е направил за народа или държавата. Виж, с поразиите и престъпленията ги запомнихме. Не, че можем нещо да направим. Повечето политици ги помним със скандалите покрай тях. А не с нещо полезно.
Гледам обиколките на Борисов из България. Страшно е. Залите са пълни. Вероятно зорноволно, макар и като знам мисленето на хората, не бих се учудила и да е доброволно. Пак се хили, хвали, обещава, укорява. А хората го гледат ококорени и му вярват. Понякога се срамувам от народа си. В такива случаи.
Гледам и простопростоидиотите от ПП. Малоумната кампания, още по-малоумните билбордове и инфантилни обещания не могат да убедят дори твърдият им електорат. Обещаваха да се борят с ГЕРБ и Борисов, а се прегърнаха с тях, изпраха ги и допуснаха Борисов да се върне целият в бяло. Е, и съсипаха междувременно каквото можаха.
Най-последователни са си от ДПС. Работят си по устав, така да се каже. Няма изхвърляния, няма празни или други обещания. Само два образа по билбордовете, многозначителни и красноречиви като пълните съчинения на Шекспир. Там работата е ясна.
БСП води кампанията традиционно и вяло. Едни и същи пак, разбира се. За съжаление не се отличават, а народът се убеди, че социалната политика им е последна грижа. Но пък се разбра за кешовицата….
Другите са предимно кресливи. Търсят скандала. Обещават. В повечето случаи тотална интелектуална и експертна импотентност. Тук-там читави хора, които се опитват да вярват в чудеса, че могат да победят системата. Леко ми напомнят Дон Кихот и ми става тъжно.
Поредна предизборна кампания. А се чува, че се раздават торбички за по-добро убеждение. На 9 юни и кешовица ще има…. че то вече желаещи за електорат не останаха!
Няма надежда за нещо различно. Статуквото в различни версии, цветове и образи. Но вече балъците намаляват. И е политическа безизходица. Народът не вярва, политиците не могат. А сега накъде?
Елена Гунчева-Гривова
