Полицайката Любка, помогнала на убиеца с Поршето.
Новата Симона Радева, на новия Семерджиев.
Изглежда всеки боклук с пари и всеки наркодилър в България си имат по една селянка в МВР за чадър.
Забелязва се тенденция, която минава през всеки сектор на обществото. Било то МВР или редящите павета на улицата: качеството на хората в страната, колкото и дехуманизиращо да звучи, спада главоломно. Забелязва се в оценките в учебните заведения, които вече са масово на дъното за всеки випуск. Забелязва се във вкусовете на хората, интересите им, забавленията. Дори просто като ги погледнеш в Тик-Ток. Всичко е сведено до дъното на консумеризма: кичозни дрехи, коли и поза е новата водеща култура, един перманентен опит да се живее като в чалга клип. Това е типично за културата на общности в упадък, като например малцинствата и гетата в САЩ: постоянната демонстрация по възможно най-кичозен начин на пари от хората, които ги нямат.
Демографската катастрофа не е само на цифри и бройки. Тя е и в качеството на „материала“, както преди години стана популярен израз. Две павета не могат да се наредят в права линия, защото няма кой да ги нареди. Наемният труд е вече от най-ниското дъно на обществения и интелектуален резервоар. Такъв започва да става и този по-нагоре по веригата, като МВР в случая и подбора на подобни долнопробни селянки, призвани не към дълг, а към това да бъдат купувани евтино, за да си направят поредната снимка в Маринелата. Не се заблуждавайте, че има магическа реформа, която ще докара изведнъж „качествените хора“, които да са полицаи или да редят павета. Откъде ще ги вземем тези качествени и съвестни хора за строители или катаджии? Такива просто вече започва да няма, а който има акъл за две стотинки просто работи нещо по-добро.
Този процес ще продължи и нагоре. След редящите павета и МВР такова ще започне да бъде нивото и във всички други сектори.
Нищо не е по-важно от обръщане или забавяне на демографските трендове – не само в бройките, но и в качеството на хората в страната. Защото вървим към модела на гетото и това не е преувеличено. Родих се в България, не искам да се пенсионирам в бразилска фавела.
Кристиан Щкварек
