За мен тези избори са положителни в своята трагичност. Положителни са, защото всички пороци бяха осветени, всички зависимости бяха активирани и беше впрегната огромна енергия, включително финансова, в рамките на предизборната кампания, а резултатите не оправдават огромния инвестиран ресурс.
– Тази кампания не беше вяла, а напротив – тя беше изключително активна. В рамките на предизборната кампания и в изборния ден беше достигнат максимума на мобилизационен ресурс на политическите субекти. Това е таванът им. Чрез него отново се затвърждава един основен извод – въпреки всички усилия в момента няма големи партии. В парламента влизат малки, непредставителни партии.
– Напълно грешно е внушението, че няма значение обществената непредставителност на парламентарно представените партии, а е важно кой е спечелил. Също е грешно внушението да се вменява вина в тези, които са избрали да Не гласуват. Тези хора са съзнателно отвратени и са мнозинство. Това не са купени или зависими гласове, които подлежат на манипулация, а хора с ясно съзнание, че настоящите политически субекти не заслужават доверие.
– В тази група на негласуващите попада и групата, която гласува с „Не подкрепям никого“. На настоящите избори това са 82 454 души. Това е с 20 хил. повече от изборите през Юни тази година.
Протестният вот се дели на три групи – онези, които избират да не гласуват, вторите, които избират „Не подкрепям никого“ и третата група, която дава своя глас за партиите, които се заявяват като крайна опозиция. От моя гледна точка вота на третата група е предварително предаден, тъй като партиите, които го представляват са зависима част от тези, срещу които говорят. Те са частта от системата, която създава буфер на недоволни гласове.
Отказът от гласуване, раздробяването на гласовете и общото разочарование водят до още един голям извод – отваря се огромно електорално поле за действие.
В момента има еднократен прозорец, в който солиден политически субект може да обедини в един електорат както етнически българи, така и етнически турци.
Държавата е в процес на разграждане, на затвърдена феодализация по места, с неработещи системи за сигурност и лостове за контрол на вътрешните процеси в полза на общ национален интерес. Финансово държавата живее на дълг, тепърва или ще вдигат данъци, или ще теглят кредити първо, за да запълнят бюджетния дефицит, и второ, за да показват дейност в различни градове. Държавата е в катастрофа.
Въпреки това, от моя гледна точка, настоящите партии ще положат всички усилия за съставяне на редовно правителство. Включително от страх.
При неуспех за съставяне на правителство и при изброените предпоставки се създават условията за радикално действие в рамките на Конституцията.
Еднократната възможност и шанс системата да бъде взривена отвътре чрез подаване на оставка от страна на Президента и оформяне на политически субект, които отчита грешките от миналото, но отчита и променената международна среда чрез водене на балансирана външна политика. Това е възможно за успешна реализация ако се подберат правилните хора, но е и последна мирна възможност да се постави начало по излизане от катастрофата.
Това е и голямата мотивация на настоящите политически субекти да съставят редовно правителство.
За самият край на тази публикация оставих огромния проблем, който никой не коментира и се правят, че не виждат.
На снимката съм отбелязал общият брой хора, които живеят в България по данни на НСИ, а след това броя на имащите право на глас на територията на държавата. В момента в България общия брой хора (деца и пълнолетни) е по-малък от броя на имащите право на глас. 6.5млн общо население в България и 6.6млн. гласоподаватели. Това не включва имащите право на глас извън територията.
Толкова за легитимността на партиите и колко истински са техните гласове.
Това трябва да е една от първите задачи, когато се установи легитимна власт – изчистването на избирателните списъци и оформяне на ново разпределение на мандатите по области. Като част от новия обществен договор.
Трябва да се реже от корен.
Станислав Бачев
