16.09.2024

Понеже предстоят кметски избори в България да ви кажа как е положението в Рим.

От осем години го следя отблизо.

В началото Рим бе потънал в боклуци, а центъра с какви ли не джебчии, просяци, мошеници и циркаджии .

Кметицата от Пет звезди – Вирджиния Раджи ( 1978г) успя поне да изчисти боклуците .

Сега от две години кмет е Роберто Гаутиери ( 1966г.). Член на италианската комунистическа партия от 1985 до 1991г. От 1991г. преминава в Демократичната партия, която е тяхната социалистическа партия. Бивш евродепутат, бивш шеф на комисията по икономическа и монетарна политика на Европарламента, бивш министър на финансите и икономиката в едно от левите италиански правителства.

Богата биография и странна кариера на финансист при положение, че Гаутиери е с две дипломи по исторически науки от университетите Ла Сапиенца в Рим и висшата школа по исторически науки на Сан Марино..

Какви ги върши Гаутиери сега в Рим, видимо.

Вървят най – големите инфраструктурни инвестиции, Рим е разкопан около Колизеума, около Кастел Сант Анжело и т н. Циганите джебчии са прочистени от метрото, просяците и измамниците са изгонени от центъра..

Тук – там се проси пред супермаркети в крайните квартали, но деликатно.

Въоръжените до зъби военни и карабинери с мощните си военни машини, също са премахнати от центъра..

Вия Дел Корсо най – сетне е придобила нормален облик, след години занемераненост.

Положителните промени са много.

Минусите – контейнерите с боклук на места отново преливат , но тази битка от Рим на юг е много тежка . Туристическият данък е повишен от 1 октомври, което вдига леко цената на нощувките..

И почти няма места, където човек да си купи вестник, но това е поради интернет и липса на читатели, а не е вина на Гаутиери.

И да вмъкна нещо извън Рим. Поради ясното време, видях от самолета голяма част от Дунава, дунавската низина и Стара планина.

България през октомври има отгоре жълтеникаво – кафяв землист цвят 🙂

Планината е в сенчест цвят, а Дунава се извива като змия в сиво .

Както е казал поета – земя като една човешка длан 🙂

из „Приказки от кооператива“

с Ивайло Георгиев