Има смъртоносни падания. Падането е най-често срещаният нещастен случай. И за него има много причини. Но има две причини, които не са видими, но много често се срещат. Падналият човек може и да не ги разбира, но те съществуват.
За падането има две определения
1. Това е събитие, когато „човек губи равновесие, в резултат на което пада на земята“. Или на пода или на асфалта. Човек губи равновесие по много причини. Но може да загуби и душевното си равновесие. Защото нашето морално състояние се отразява на физическото ни състояние.
Много паднали хора разказвали, че преди падането им се обадили негативни хора. Или са се срещали с токсичен човек. Или си спомняли такива персони, мислели за тях. И губели равновесие и падали.
Дори мисленият образ на човека, който ни ненавижда, може да разклати нашето състояние и да ни хвърли на земята, причинявайки ни болка. Затова великите и знаменитите личности съветвали нито за минута да не мислим за хора, които са ни неприятни. Защото можем да загубим равновесие и да паднем; даже в катастрофа можем да попаднем.
2. Второто определение за падане – „непреднамерено изпадане в състояние на покой на земята“. Състоянието на покой – ето това е ключът! Кой желае покой? Желае го преди всичко онзи, който е силно уморен.
Неотдавна се срещнах с мой познат доктор. Отидох при него в края на работния ден. Колко уморен беше само! Аз познавам тази умора. Но той се държеше, беше внимателен към пациентите, добър и вежлив, такъв човек беше. А в коридора се спънал – там плочка сменяли и се получила неравност.
Ето защо падат силно уморените хора. Те само така могат да си починат. Тези отговорни, честни и трудолюбиви хора. И те падат или попадат в други нещастни случаи, за да престанат да работят пряко сили.
Анализирайте себе си, своите мисли, своите образи. Отношенията с другите хора анализирайте. И се отнасяйте по-добре към себе си, почивайте и се избавяйте от негативни контакти, ако има възможност.
И нека до нас бъде онзи, който ще ни вдигне, ако паднем. Това е най-добрата застраховка в случай че паднем.
В книгата на Еклезиаст е казано, че да сме двама в живота е по-добре. Защото „ако падне единият, другият ще го вдигне. Но горко на онзи, който е сам, когото няма кой да вдигне, ако падне“.
Приятели, любим и любящ човек, добри колеги и съседи ни държат от падане и помагат да станем.
И ангелът, който ни съпровожда в жизнения ни път в най-самотните и трудни времена, на най-каменистите и хлъзгави участъци…
Анна Кирьянова
