По случай отричането на Трети март от евроатлантиците, се замислям за следното:
според тях по какъв начин българите щяха да се освободят от турско робство /владичество, присъствие, компания и прочие/?
Или предпочитат да си бяхме седели в Османската империя?
Само да напомня, че и тогава и сега в Турция, тия от прайдовете ги тричат. А ако някой поставя чужди знамена редом с турското, общо взето ще има да изпуска сапуна в банята на затвора. Та затова и не знам каква точно им е идеята?
Ако Русия не ни е освободила и не ни е било нужно никакво освобождение, искат ли да сме част от Турция и с това ли се обяснява мазното турско кафе в скута на ДПС?
Ако смятат, че Освобождението някак си щяло да се случи без Русия, могат ли да цитират мнения на европейски политици по онова време за българите и Османската империя /ще дам джокер – искали са султана да потуши Априлското въстание и да се гарантира целостта на империята/.
Та, чакам идеите на евроатлатиците!
Пък ако толкова много искат да не сме били освободени, предполагам, че със скромно прошение до Почетния Председател могат да ги приемат за поданици на южната ни съседка.
Проблемът е, че и там са гнусливи и не искат помияри.
Това, което най-много ме е учудвало, че етнически турци, живеещи в България, ни уважават, честитят ни Трети март и признават, че Русия ни е освободила, а евроатлантическите подлоги на американския посланик отричат Освобождението. Срам и позор за родоотстъпниците!
Елена Гунчева-Гривова
