Парламентарната правна комисия прие на второ четене промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) относно защитата на журналисти при т.нар. дела шамари. Със законопроекта се въвеждат изискванията на европейска директива относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява. Законопроектът е внесен от Министерски съвет.
Става въпрос за т.нар. дела шамари (SLAPP – стратегически дела срещу публично участие), като характерно за тези производства е, че използването на съдебния процес преследва цел, различна от защита на накърненото право, чрез продължителността на производството, разходите, и така може да бъде упражнен репутационен или икономически натиск върху ответника, обясни министърът на правосъдието Николай Найденов. Предвидената защита не е насочена само към журналисти, медии, а обхваща всички, които упражняват свободата на изразяване и информация, изтъкна той.
В резултат на промените се очаква да бъде осигурена по-добра защита на журналисти, защитници на правата на човека, научната общност, каза министърът.
Законопроектът предвижда създаването на специална глава в ГПК и специални правила относно производствата поради публичното участие на ответника. Дадена е дефиниция за „публично участие“, обхващаща изявления и дейности при упражняване на свободата на изразяване и информация, свободата на изкуствата и науката, както и свободата на събранията и сдруженията, когато се отнасят до въпрос от обществен интерес.
Предлага се създаването на процесуална възможност за ранно отхвърляне на очевидно неоснователен иск, както и допълнителни специални мерки за защита на ответника, когато е налице неравнопоставеност между страните, прекомерен или необоснован размер на иска, множество или координирани производства, сплашване и тормоз, злоупотреба с процесуални права, избор на съд с цел натиск и действия за дискредитиране на ответника.
Парламентарната комисия по правни въпроси прие на второ четене промени в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. За да се отпуши системата от чакащи с години годишни декларации, вносителите предлагат да се опрости процедурата, което да намали документите за заявителите. Вносители на законопроекта са Янка Тянкова от ПГ на „Прогресивна България“ и група народни представители.
Предлага се още в срок до две години от влизане в сила на този закон изпълнителният директор на Агенцията по вписванията да може да назначава „длъжностни лица по регистрацията“ на срочен трудов договор за срок до една година. Те обаче не трябва да бъдат повече от 30 души.
Източник БТА
