Според мен хората не слушат и не се интересуват какво им говорят кандидатите за депутати и за членове на ЕП, още по-малко лидерите на партии.
Предизборната кампания и без това е превърната в бутафория. Никой няма да каже нещо, което вече не сме чували. А и никой не очаква…
Едните предварително са решила кого да подкрепят на вота, а мнозинството – да не отиде изобщо до урните. Накрая тежката дума ще си кажат твърдите електорати, корпоративният и купеният вот – 10-13% от имащите право на глас.
По-интересно е коя от парламентарно представените сили ще се осребри като “златния пръст” за мнозинство.
Със сигурност влизането на ПП-ДБ в колаборация с ГЕРБ ще им гарантира последно “кръгче” в сградата на партийния дом. И допускам, че този път ще са опозиция, колкото и да им се иска да са отново в реалната власт. Но може лакомията им пак да надделее.
50-тият парламент няма да избута докрай мандата си, а и като нищо новата стара власт да се самозабрави и олее… и този път да й е наистина за последно.
За някои престъления давностните срокове скоро започнаха, а за други още не са изтекли. Зависимостите и страховете (в т.ч. и от външни фактори) са огромни и с основание, а спасение извън властта знаят, че за тях няма. Така че този път трябва да постъпят мъдро – от позицията на натрупания опит и допуснатите грешки, които да не повтарят.
Стоян Тончев
