ПРЕКАЛЕНИЯТ ПЕЕВСКИ И НА МАГНИТСКИ НЕ Е ДРАГ…
Имаше една поговорка: „Прекаленият светец и Богу не е драг.“ Партията за „права и свободи“ в лицето на новия си лидер Пеевски и неговото желание да наложи цензура навсякъде – забраненото интервю на Волгин с Митрофанова, опитът да бъде отзован екип на руска телевизия не обезсмисля ли съществуването й… Дали пък не се очаква и конституционна забрана на свободата на словото вече.
Както го е подкарал с евроатлантическата ценностна система, думата свобода ще съществува само в заглавието на партията. Преди много години радио Свободна Европа беше заглушавано от мощни заглушителни станции. Даваха се милиони български левове, за да се построят тези станции. Имаше ги Навсякъде в България. Но ние можехме да слушаме Георги Марков, можехме да слушаме Румяна Узунова… защото никой не ни взе радиото от къщи.
Носталгията по онова време за съжаление се връща от такива като Пеевски – защото партията за „права и свободи“ загуби своя смисъл. Тя вече не е партия за права, и не е партия за свободи, защото там, където свършва словото се губи свободата. Забраната е преди всичко липса на аргументи и там, където няма аргументи се раждат затворите. Строителството на затвори не е нищо повече освен липса на аргументи. Защото липсата на слово изгражда стени. По-старите помним, че свободата във Виетнам не беше донесена на върха на щиковете. Тя беше донесена от масовия бунт, от гражданското недоволство в Щатите. Много войни са прекратяване не с оръжие – войните са прекратявани със слово. Забраната на словото е забрана за мир.
Странно е, че тази свобода на словото в момента в България се забранява от най-големия медиен магнат в историята ни. Става въпрос за Пеевски. Можем ли при това положение да се зададем въпроса: „Какво ни е предлагал Пеевски в своите медии, при положение, че забранява словото. И всъщност не сме ли манипулирани през цялото време, през тези 30 години, от Пеевски. И през последните 30 години не Факултета по журналистика бълваше български журналисти. Български журналисти произвеждаше медийната империя на Пеевски. Можем ли да си помислим дори за миг, че в България има свобода на словото, след като всички тези хора, негови възпитаници, вече са водещи медийни капацитети. Те оглавяват водещите медии в България. Те са журналистите, които ни учат на свобода, тези, които са произведени в робство.
Единственият начин да се откажем от евроатлантическите си ценности е такива евроатлантици като Пеевски да ги проповядват. Бихме могли дори да си кажем, че прекаленият Пеевски и на Магнитски не е драг… Ако Пеевски съществуваше преди 89-та година, нямаше да се хвърлят толкова златни български левове за заглушителни станции… Той просто щеше да превземе врага. А вече знаем, че там, където Пеевски се появи, е краят на словото.
Христо Стоянов
